09 януари, 2022

И това също

 


Крива усмивка, но искрена,

Смях преизпълнен с добро,

Галещи пръсти и даващи,

Поглед без но и защо,…

Сол във сълзите от щастие,

Дъх животворно струящ,

Радост неспиращо бликаща,

Е хайде, и малко кураж!

 

Стефан Стефанов

09.01.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

08 януари, 2022

ГДЕ ТО

 



 

НАПОРТАЧИЛИ МЫ НАКОСЯЧИЛИ,

СЛОВНА МЕДА ОТ ПЧЕЛ ГДЕ ТО СПРЯЧИЛИ!

 

Стефан Стефанов

03.01.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

07 януари, 2022

Цената

 



 

Цената бе малка за тази жарава –

Хиляда излишни лета.

Тя имаше десет и тъй се зарадва,

Че грабна веднага една.

Оказа се снобско, почти непонятно

И бързо омръзна, ден - два

Останаха сухи, пустиннобезплодни,

Хиляда години без ден - два.

 

Стефан Стефанов

07.01.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Тунелът

 



 

Купих си кирка,

Че и лопата,

То кой ли ще рине?,

Пак аз!

Тунела започвам,

Мястото зная

В Балкана

Многолетно живях.

Скалите къртя –

Раменете ми са широки

И всеки ден е разкош.

Скоро ще навляза

Дълбоко навътре,

А там е тъмната нощ.

Тунелът ще стане,

Съмнение нямам,

Та аз съм

От каменен род.

Не са ми потребни

Партийни юнаци,

Правителства лъжни

Без чест!

Ръцете железни

Със кръст я начеват

Народната работа

Днес!

 

Стефан Стефанов

07.01.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Ама стига вече

 



 

Очаквам зората,

А тя не настъпва.

Лежа и се питам защо?

Оказа се обед

Със палещо слънце,

Я стига със тоя тормоз!

 

Стефан Стефанов

07.01.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Приказна фейо на чувствата

 



Все още благоволяваш

От време на време да седнеш близко до мен.

Но все още не си със мен,

Не си със мен.

 

Приказна фейо на чувствата,

Ефирно създание на изкуствата,

Разпери крила,

Разтвори душа,

Полети с любовта,

Предай се на насладата.

 

Откажи се от мисълта

И се хвърли във водовъртежа на двамата.

 

Така ще е най-добре за света,

Ако поне малко те е грижа за това!

 

Стефан Стефанов

07.01.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

06 януари, 2022

Почти невъзможен блус



 


Сутринта след теб никога не настъпва.

Черни са моите очи.

Ти смени моята кожа със твоята

И сега съм копринено гол и прозрачен.

Дъхът ми дълго се крие във теб,

Тръгвам да го търся и преди да припадна

Той избухва в косите ти.

Спасен съм, но само до следващата ти поява.

Невероятният блус на твоята опияняваща душа

Изпълва храма на моята самота.

Черни са моите очи.

А ти си повече от бяла,

Повече от бяла за мен…

Почти невъзможна.

Почти!  

Черни са моите очи…

 

Стефан Стефанов

06.01.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito