Тя
си тръгна, а бе
единственото
възможно небе.
Тя
замина сега,
а
бе единствената възможна вода.
Тя
изчезна, изтля,
а
бе единствената възможна земя.
Тя
отмина, не спря,
а
бе единствената възможна жена!
Разплачи
се душа -
време
е за Съдба…
Стефан Стефанов
05.03.2023 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
…робът се бори за свобода, а
свободният - за съвършенство.
Яне
Сандански
То е вързано пред къщата на
къс синджир и може да прави само по няколко крачки насам натам.
Когато идват да го хранят,
изразява радостта си с подскоци на място, кой от кой по-висок.
Отстрани изглежда като
масайски войн, изпълняващ древен ритуален танц на безподобното си племе.
През останалото време
просто си стои и пази тишина. Е, лае по преминаващите колкото да не е без хич.
Когато, в много редки
случаи, веднъж на няколко месеца, го отвържат от синджира и то придобие
свобода, започва да тича насам натам с голяма радост и ентусиазъм. Твърде за
кратко обаче. После застава близо до съдбовната верига и търпеливо чака да го приковат отново.
То не се бори нито за
свобода, нито за съвършенство. Стига му студената през зимата и горещата през
лятото любовна хватка на веригата, и незаслужените с нищо остатъци от човешки
преяждания.
Стефан Стефанов
04.03.2023 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Дъхът
и сърцето ми губят двубойя.
Молитвата
свършва, започва покойя.
Безплътност
пронизва груба снага.
Готов
съм да литна, веднага, сега!
Стефан Стефанов
04.03.2023 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Те
пиеха заедно любовен екстаз,
пияни
да болка, пропити от страст.
Насладата
лична за двамата бе
в единни
обятия - земя и небе.
Не
можеше нищо да свърши това,
пиянство
върховно на мъж и жена.
Любовният
подвиг дарява без ред.
Грабѝ
до забрава, и ти си поет!
Стефан Стефанов
03.03.2023 Чавей
Най-после
тя, събра кураж и престана да се съобразява с него.
Оказа
се учудващо лесно!
Него
отдавна го нямаше.
Още
в самото начало тя, приложи най-старата и в същото време, най-ефикасната женска
манипулативна техника, признавайки безпрекословно, безусловното му
превъзходство. По този начин успя да го постави на толкова висок пиедестал, от
който после щеше да ѝ бъде много по-лесно да го събори и да разбие на безброй
неугледни частици и без това огромното му самомнение.
А,
Жрецът ли? Ами той, не престана да се залива от смях!
Стефан Стефанов
27.02.2023 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Бирникът и кметът на селото: "вуйчо Велик" /така го нарича майка ми/ и дядо ми Димитър Кючуков в с. Раздел преди 1934 г.
Не
помня дядо си Димитър, защото и майка ми не го помни. Когато се е родила е била
вече половин сирак. Но помня няколко случки с него, които ми разправиха
съселяните, когато разбраха, че аз съм от Кючуковите.
Дядо
ми бил кмет на селото и често се отбивал в кръчмата за да нагледа и наслуша
електората.
Та
в една такава хубава вечер, отново наминал по обичая си в кръчмата. Там имало дружина,
която отдавна била вдигнала градусите и от това явно са ѝ паднали пък задръжките.
Развикали се те, разврякали се, кмета да седне при тях. Един даже стол му
нагласил. Полъгал се дядо по сърдечния прием и покана. Пристъпил, понечил да
седне и тогава този, който му държал стола го отместил. Не седнал, а направо
паднал дядо ми Димитър на пода и като се започнал един смях и гюрултия, зер
кмета за кашмер сторили.
Станал
дядо, поотупал се и излязъл от кръчмата, където смеховете и майтапите не стихвали.
Не
минало много време и той пак пристъпил прага ѝ, този път с пушка в ръка. Докато
се усетят людете вътре какво става, той гръмнал този, който му издърпал стола.
Тишината след изстрела била направо смразяваща. Дядо ми Димитър си излязъл и се прибрал по живо по здраво вкъщи.
Какво
станало после с дядо ми ли? Ами нищо, продължил да кметува. По този край в ония
години, хората още помнели Индже, Кара Кольо и Сяро Барутчията и май още ги
помнят.
Стефан Стефанов
24.02.2023 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
