Долита
омайният облак
на
пухестовлажни криле.
Дарява
със ласки познати
жадното
голо поле.
Дърветата
също се радват
и къпят
във таз благодат.
А скритите
воли възстават:
най-после
на белият свят.
Така
се пременя земята
със
нова премята – личи,
че
пухестонежните ласки,
раждат щастливи съдби!
Стефан Стефанов
19.04.2023 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Небето
се скъса да плаче
със
едри поройни сълзи.
Кой
го накара да страда?
Нима
то за нас тъй скърби!?
Стефан Стефанов
19.04.2023 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Сутринта, още не бях се разсънил както подобава и усещам аз,
как Вселената започна да ме напрегръща, ама бая страстно ти казвам. Е, то, след
такова напрегръщане няма как да не се разсъни човек. И какво да вида? То не
било Вселената, ами най-ми било Милената.
Как можах да ги сбъркам!? Че то Вселената, колкото и да се
сили, туй, напрегръщането, не може да го докара на сол като Милената. Не!
Стефан Стефанов
14.04.2023 Чавей
Човешкият съд отсъжда в полза само на един, и само той е
печеливш, а всички други са губещи. Поради тази причина, при неговите
отсъждания не може да има щастливи.
Божественият съд отсъжда за всички по равно, та да могат те,
да бъдат също тъй равно щастливи.
Изберете си съд, приятели мои. Или направете човешкия –
Божествен.
Стефан Стефанов
13.04.2023 Чавей
Косачи
и то какви!
Когато
дойде време за коситба, мъжете от наше село се заприготвят: нарамват косите, затъкват
брусовете в поясите, вземат наковални и чукчета, нарамват дисагите с
приготвената им от жените храна, и тръгват за ливадите. А те далеч, не е
възможно да се пътува до там всеки ден. Като пристигнат на мястото, мъжете
започват да косят и така по цял ден, чак да края на седмицата. А тогава идват
жените: пременени, нагласени, умити, задянали цедилките с готвени от сърце
селски прости, но много вкусни манджи, сирене и кисело мляко, погачи душички, а
самите те нежни и тръпнещи. Отиват да нахранят мъжете си и да им донесат запаси
за още една седмица. Та като се постелят направо на земята едни софри, едни
вкусотии, настава истински празник. А те, жените де, още по-нежни и по-нежни. А
като настъпи нощта, всички, по двойки, се оттеглят в наплъстените вече купи
сено. И тогава купите оживяват: една се люлее наляво, друга надясно, някоя се
тресе, а друга, не чак толкова скопосно направена, направо се разсипва. И тъй
цяла нощ.
А
на сутринта, като станат и се приведат в ред ония ми ти жени, че като запеят,
коя от коя по-силно, коя от коя по-сладко, коя от коя по-радостно. И то надпяването
не е по поръка, ами от вътре душата ги кара, тя пее, а те само и пригласят.
Такива
ми ти истории по коситба в наше село ти казвам.
Този,
който все още има думичката „Аз“ в речника си, не е Христов следовник.
Основание
за това: „… ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си,
да вземе кръста си и Ме последва” (Мат. 16:24). С други думи: да се откаже от
егото и да приеме съдбата си, а после да тръгне след Любовта, в която както
знаем няма никакво его, защото Любовта освобождава влюбения от това досадно
иго.
Какво
губим и какво придобиваме след отказа си от егото. Губим: малкото,
незначителното, ограниченото, невежото и водещото до страдание естество, а
придобиваме: абсолютното, безкрайното, всемогъщото и всезнайното Божествено наслаждение
в невъзможното за формулиране пребъдване в обятията на Абсолютната Любов,
наричана Бог!
Изберете
сами, никой не Ви принуждава!
О.
Стефан
10.04.2023
Чавей
Загръщаш
ме с нея.
Самскари изгарят.
В конвулсии тяло.
Очите ми парят.
Отива си бавно една орисия.
Отново сърцето чрез теб ще открия!
Милена
Милчева
Плевен
09.04.2023
