
Облече малка черна рокля
И сложи тъмни очила
И шапката бе в тона нощен
В едно със чанта и пера
От всякъде стилът струеше
Ноар наричан във Пари
Но щом го зърна – то избухна
В кармин и пурпурни лъчи
Разкъса черната прокоба
Захвърли тъмната съдба
Нощта дори отстъпи тиха
Щом в нея гола засия
Блестящи фойерверки цветни
Заря от пищтни викове
Дъга притисна се в небето
А тя в очите на момче
Стефан Стефанов
26.02.2010 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар