Устни

Устни

Във ъглите скрити на устните,
Таят се вълшебни дъги,
От ручеи бистри и капчици,
До бури от прах и звезди.

От там се извиват по стръмното
Лъчисти пътеки с мечти
Или пък изскачат от тъмното
Перлено русите дни.

И дим се прокрадва понякога,
Примесен със вкус на кафе.
Момиче докосващо бузите
На прасково сладко момче.

Какво ли там няма, по ъглите,
На устни от сочен живот…
Целувай ти страстно дъгите им,
Шедьовър е техният свод!

Стефан Стефанов
14.03.2010 GBBG