05 май, 2011

Габровските зевзеци

Предложение за атрактивна скулптурна група
„Габровските зевзеци”
Наименованието може да е съвсем друго, но е достатъчно добро за да оглави този проект.
Идеята на този проект е Габрово да се сдобие с подходящ скулптурен ансамбъл в релистичен стил и цял ръст на четиримата габровски герои от „Габровското весело хумористично театро” появило се в края на тридесетте години на миналия век. Тези емблематични фигури са: Нуню фотографа, Александър Керков – Керката, Димитър Сливков и Мичито Момин.
По примера на много други градове в България и цяла Европа, този проект ще предостави на гостите на нашия град великолепната възможност да се потопят в една екзотична, интересна и хумористична обемна среда, да си направят снимки с местните герои, а някои от тях ще бъдат подтикнати от тези изненадващи и впечатляващи фигури, да се поровят и запознаят по-отблизо с миналото на Габрово. За пример на такъв атракцион ще дадем само скулпторната двоика на Пенчо и Петко Славейкови разположена на пл. „Славейков” в столицата и зевзека на дувара в Пловдив.
Тук веднага се набива на очи неразбирането на Трявна и пропуснатата от нея възможност да осъществи такъв прекрасен проект. Това все още може да се случи в Дряново с осъществяването на проект „Дряновските моми мътна вода газят”, по едноименната песен. Но да се върнем на габровският проек. Отново ще подчертаем, че той не гони монументалност и помпозност, а напротив: човешки размери и закачливо излъчване. Поради многофигуралността на групата, на проекта ще може да се придаде многоплановост и различно звучене от съответните ракурси. Фотоапаратът на Ннуню и цугтромбонът на Керката също ще допринесат за това богатство. 2011 година е много благоприятна за осъществяването на този проект поради годишнината на Керката.
Трябва да подчертая, че не е задължително нези нарицанелни герои да са разположени в един ансамбъл. Напълно възможно, приемливо и много атрактивно ще бъде ако те са разположени поотделно по ПЕШЕХОДНАТА ЗОНА НА „Николаевска”.
Това ще даде много по-големи възможности за развитие на идеята.
Примерно всяка година Карнавалът да се открива и започва от новосъздадена скултура на поредния зевзек.
Такъв подход е много по-лесно изпълним и от финансова и от организационна гледна точка.
Ако за материал /бронз/ са необходими да 10 000 лв., а за проект и изпълнение до20 000 лв. то тези средства ще могат да бъдат набавени много по-лесно от бюджета на общината /часта за бутафорните макети/, печалбата от съпътстващи дейности на карнавала, дарение от гостите, и участие в проекти за развитието на културата.
Добавям и още един от всеизвестните нам образи наречан Ванката Барабанката.
Списакът може да бъде доволно продължен и с други не по- малко значими образи.
За настоящото предложени абаче, което има за цел да представи самата идея тава е напълно дастатъчно. Още при започването на изпълнението на тази идея, Габрово ще се самонастани в едно оригинално и изключително интересно духовно пространство, което ще бъде повод за радост и гордост.
Всичко това разбира се след назначен конкурс и оценка на авторитетно жури.
Според проучването на автора, желаещи да участват в това начинение няма да липсват.
Кратки биографични сведения за прототипите:
Царят на епитетие
Александър Керков - Керката е роден в Габрово на 18 август 1901 г. Той е композитор, музикант, музикален педагог, посветил целия си живот на децата.
Постъпва като доброволец в музиката на І-ви пехотен полк, а след това в симфоничния оркестър на маестро Георги Атанасов. По негово настояване завършва средния клас на Музикалната академия през 1925 г., където изучава виолончело и цугтромбон.
Александър Керков композира и аранжира над 44 марша, 12 китки, 9 потпури, 5 концертни валса, хора, ръченици и др., които се съхраняват в златния фонд на музикалната съкровищница...
Царят на поетите
Димитър Сливков-Салютов бил среден на ръст, с мургаво, набраздено с деруги лице, с хлътнали бузи и изпъкнали ябълки, с орлов нос, с дълбоки бръчки на челото, с широка шапка, омазен шлифер с неопределен цвят, с огромни обувки... Кротък, безобиден, весел и занимателен... Бил поет, художник, композитор, певец, рецитатор и... бевш селски даскал.
Завършил е Априловската гимназия, учил право в Софийския университет, продължил облазованието си в Загреб.
Бил пълен вегетарианец.
Моменталният
Нуню фотографа или Нуню кацата
Рожденото му име е Георги Гюлев и по корен е шипкалия.
Имал два прякора – Нуню, с който го предразполагали и Курдоолу – с който го дразнели. Първият произлизал от това, че обръщението му към всички било „Нунче”.
„Моменталният” му фотоапарат целогодишно стоял на триногата в задънената уличка между двата ресторанта „Игото” и „Под игото”.
С шегаджиите се шегувал, водел се. Към злонамерените бил груб, зъл и арогантен. Бил цар на ругатните и импровизациите.
Репертоарът му бил „широкоспектърен” и зависел изцяло от публиката в салона. Имал си и „китка” хуморески, и пикантни вицове с деликатни намеци за габровските първенюта и новобогаташи от близките колиби. Стигнал и до класиката – „Министерски баджанаци”, „Сократ и Ксантипа”... Но най-много се вживявал когато рецитирал „Лудия” по Шандор Петьофи.
`Балетмайсторът
Мичето Момино
Името му е Димитър Ненов Митев
Баща му починал твърде рано и майка му Момера, която габровци за по-кратко наричали Мома, отгледала Димитър.
Малкият все танци го влечали.
Заради този му талант един чужденец го измолил от майка му и го отвел в Истанбул да учи характерни танци и балет.
После Димитър Митев известно време се подвизавал в Париж, сцената на Виенската опера, оперните театри в София, Пловдив, Стара загора, Русе.
Вечният вестникопродавец
Иван Илимонков – Ванката барабанката.
Няма габровец, който да не го познава.
Роден през 1883 г. Останал от рано кръгъл сирак. На 14 години отишъл в Русе да си търси касмета. Предавал телеграми и разпространявал вестници.
Върнал се в Габрово и продължил занаята. Превърнал се в говорещият вестник на града, а по-късно и в издател на в. „Таласъм”.
Повече информация за горните герои в книгите на Петър Проданов:
„Истински Габровски шеги” и „Златните габровци”

Автор на предложението: прот. Стефан Стефанов
От приложените по-доло снимки може да се добие представа за естественото интегриране на такива скулптурни фигери и атсамбли в урбанистична среда.




6 коментара:

  1. Александър Керков - Керката имаше "музика" (обучаваше момчетата ни на фанфари) в най-хубавото училище с най-добрите дечица - "Васил Левски"!:)

    Много ми харесваха самите фанфари и леко завиждах на момчетата!
    Още помня марша! Звучеше много тържествено!
    Едва преди години узнах, че Керков го е композирал.

    Самият Керков беше много колоритна личност - все казваше разни смешни за детския ми акъл неща, продаваше разни пъстри съкровища. Изобщо не помня какви, но бяха много хубави!

    Винаги беше облечен в костюм!

    ОтговорИзтриване
  2. Дани, напиши ми повече за него, ако искаш.

    ОтговорИзтриване
  3. Хм, не знам дали ще кажа нещо ценно. Все пак по мое време във "Васил Левски" се учеше от 1-3кл.
    Не искам да кажа, че не помня. Обратното - спомените ми са много живи и ... все едно че беше вчера:)
    Само че са съвсем детски!

    Напр. спомням си, че Керков (всички му викахме Керката)беше много строг, но и много "смешен", както сме се изразявали тогава.

    Под строг да се разбира, че идваше най-редовно да се кара на момчетата, които са отсъствали.
    Държеше на дисциплината.

    А смешен, просто така казвахме на хората, които разказваха смешки. Детски работи.
    Керката хем се караше и въдворяваше ред само с присъствието си, хем ни разсмиваше ... честно, не помня с какво.

    Такива неща си спомням с много симпатия и с много хубаво чувство:)

    ОтговорИзтриване
  4. някой да има филма или музика?

    ОтговорИзтриване
  5. Идеята за създаване на такива скулптурни групи или отделни скулптори е направо фантастична! Че кой град има по-голяма нужда да почита зевзеците си от Габрово?
    По принцип чудаците са пипера на всяко населено място... Не са ли такива Вазовият Мунчо или Йовковите герои Рачо Самсара, дадо Слави, Кръстан Касапина, Люцкан?
    Много съм слушал за габровските чудаци, а Керката познавах лично. Той ръководеше нашата фанфарна музика в 7-мо основно... В годините, когато аз го познавах, не ходеше с костюм, а с един балтон и винаги ми е напомнял друг чудак на Йовков - Серафим.
    В подплатата на този балтон имаше бомбони, балони и други чудатости, които той подаряваше на децата, а плащаше от джоба си. А джобът му, повярвайте, не беше пълен с пари... Този безсребреник живееше в една къща, която се намираше точно срещу онова дърво, дето е посредата на улицата... Там едно време имаше къщи. Той обитаваше една стаичка, за която казват, че била съвсем бедно наредена. От неговите уста съм чувал, че в нея е имало печка, която той наричаше нежно баба Пеца...
    Когато свирехме добре, той ни награждаваше с някаква интересна приказка. Тези приказки бяха много чудати, а години по-косно разбрах, че това са притчи от Библията...
    Любимата му дума беше "шашкънин", затова направеният по онова време филм за него се казваше "Нашият шошканини"...
    Щастлив съм че познавах този човек!

    ОтговорИзтриване