09 март, 2018

Забравена душа




Обувките ми пълни са с мечти.
Бразилката във мен върти бедрата.
А дядовият орех костелив,
Бележи ме със истинска позлата.

Прегаря извор, черното момче
В прахта заравя морните си длани.
От слънцето потеглят светове
На парещи прочувствени савани.

Препълва се сърцето ми със страст.
Крилата искат мощно да се реят...
Захвърлям всичко и остава тя -
Душата ми забравена на кеят.

Стефан Стефанов
08.03.2018 ГББГ

Няма коментари:

Публикуване на коментар