Позлатена светлина

В края на тунела светлината,

Мами ме, - това е любовта.

Идва вече чистата позлата

В нея няма нощ и тъмнина.

Близко съм – летя, достигам края,

Но гласът ме спира възхитен.

Спри поете, още не във рая,

Напиши най-чудния рефрен.

Стефан Стефанов

25.07.2018 ГББГ