Портрет

Пренася ме боята на платно,

Подробности и бръчки не забравя,

Старае се да бъда на ниво,

Усмивката ми крива чак поставя.

Изпълня се горката канава

Със пресните ми мисли като дюли.

Блести челото - също канара,

Ухажвана от ласките на юли.

За формата не ще да споря аз

И колоритът няма да се върне.

Художникът в перфектен ипостас

Превръща всичко, само щом го зърне.

Портретът ми почти е изграден

По всичките канони на съдбата.

Остава мазка вечност и съвсем,

Ще заприличам на беда позната.

Стефан Стефанов

03.02.2019 ГББГ