Край

Сам си се чудя и сам си се мая,

И о, изненада, виждам си края.

Не, че се свършва прекрасното нещо,

Което от Него, пием горещо.

Но щом то въздъхнеш, ей тъй от душата

И минеш напряко, току под дъгата

За миг се стопяват – изнизват се дните

На пръсти си тръгват и чезнат мечтите.

Добре де, признавам си не, че съм труден,

А май, позаспал съм във свят пеперуден.

Стефан Стефанов

04.04.2019 ГББГ