С кого?

От слънчевата пита си отчупвам

Комат гореща, ярка светлина.

По снежните полета волно тичам

За да бродирам бяла самота.

А вятърът с косите ми флиртува

Превръщайки ги в арфа на мощта.

Дъждът ме къпе като малко бебе

И ме облича в пареща мъгла.

В тревата лягам, тя ми е постеля…

С кого да споделя върховността?

Стефан Стефанов

08.11.2019 ГББГ