Чертае
огънят любимата си диря
По
кожата на морното поле.
Напредва
бавно черната лавина,
Димът
я следва с кълбесто лице.
Пътуват
дълго и безлюдно става,
Царството, останало зад тях.
Залезът
припламна ошашавен.
Във
дим и пепел паметно горях.
Стефан
Стефанов
10.08.2020
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар