Безстонен

 

Времеви потоци ме понасят

Към манистосините очи.

Гмуркам се във вира необятен,

Чупещ слънчевите клонести лъчи.

 

Там на воля се изгубвам мирен

Във вихъра на лудата вода

И намирам, че лежа безстонен

Върху кожа, шоколад и топлина.

 

Стефан Стефанов

10.10.2020 Чавей