Прозрачната
рокля на мойта любима
През
август съвсем пощуря:
Вихрушки,
капризи, среднощни пинизи
Оваляни
в звездна мъгла.
Където
да иде, тя все си прозира,
Каквато
да стане - развява поли.
Бедствие
бяло, прозираща нежност
За
малко без дъх остани!
Стефан
Стефанов
21.08.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар