Скъпа,
чаят ми изстина, но сърцето ми казва: не, не!
Ти,
си моята несгрешима любима, преследвана от векове!
Обичам
да гледам света във твоите кафяви очи,
Подкопитни
искри в тях блестят, конете цвилят: мълчи!
Възрадван
от толкова страст, разтварям се, мощно цъфтя.
Някъде
има море, но дай ми на мен планина.
От
тебе мирише на плам, на нежни до болка ръце.
Не
мога да спра и не знам… Мисли му ти мое сърце!
Стефан Стефанов
04.03.2022 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар