Парцалчета от роза

Мария Димиева

Дните на твоята суета са отминали. Ароматът на фина белоснежна пъпка и

плътта, превъзхождаща всяка коприна, дарени ти от Бога, са овехтели.

Дъждът, който те умива, и който би блестял като духовен бисер върху твоя

разцъфнал цвят, сега те прави да приличаш на парцалива рокля, която всеки миг ще

опада върху пръстта.

Ти си стара.

Ти си едно умиращо цвете.

И суетният спомен за нежната пъпка, която си била, те загрозява още повече.

Погледни своите бели парцалени късчета, намокрени от небесния дъжд и от

лекомислената ти старческа тъга.

Събери последната си сила.

И благодари на Бога, че те е създал бяла роза.

Петдесетница, 2022 г.