Милена, баш габровката

 

Милена, баш габровката мори.

Милена, най-баш габровката.

По двори, ходи потропва мори,

С кондурки, с чехли лепотни.

Снага си, кърши извива мори,

Коси си, мята повива.

Менци си, дрънка, налива мори,

Вода си, плиска разлива.

Не може, да се удържи мори,

Да стъпя, тихо пристъпя.

Че има, либе гальовно мори,

На сърце, на душа угодно.

Милена, баш габровката мори.

Милена, най-баш габровката!

 

Стефан Стефанов

12.11.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito