Откриването

 

Откриването на тазгодишното издание на “Сцена на вековете“, поради атмосферни причини, бе в Музикално-драматичния театър “Константин Кисимов“, който е току на главната улица. Това събитие може да се запомни с няколко прелюбопитни или не, момента.

Но да започнем по реда на представянето.

Половин час пред да се вдигне завесата, на парадното стълбище пред Театъра се бяха вече настанил няколко достолепни дами във вечерни тоалети до пети, в едната ръка с папираса, а в другата с чаша запотено пенливо вино. Демонстрацията на превъзходство над нищо неподозиращите за съществуването на операта като изкуство “исторически столичани“ от Поликраище и околностите, бе направо поразителна.

Но какво се случи след като всичките тези дами заеха местата си на привилегированите първи два реда на балкона? Е това беше изненада дори за мен. След като осветлението угасна и диригентът даде начало, всичките те, като по команда станаха и напуснаха оперния театър.

Ако това бе пиар кампания, на феста, на театъра, на самата бургаска оперна трупа, или дори на самите дами, то това бе брилянтно, и в същото време доста жалко представление.

Но не, не те бяха гвоздеят на откриването.

Преди да започне оперното представление, думата бе дадена и на директора на Бургаската опера, които бе явно много раздразнен от липсата на хора както в галерията, така и на балкона и си позволи да нарече всички други великотърновци идиоти, по един достатъчно извъртян начин.

До тук добре. Но се оказа, че в неговия спектакъл звездата не бе нита Ренато, нито Ричард, а единствената пианистка в състава, която когато нямаше ноти, а това бе в повече от 90 процента от времето на спектакъла, слушаше с безжични слушалки музика и то съвсем не от тази опера и постоянно чатеше по телефона с кого ли не. Не, че барабанистите не правеха същото. Не че духачите от медната постоянно не си разправяха смешки. Не че един не се държеше през цялото време за главата, като ли се чудеше, къде ли, и защо ли е попаднал там. Не, че диригента не дирижираше седнал. Но звездата на бала бе клавирното момиче, за което откриването на оперен фестивал, не е събитие струващо си нейното внимание, а свиренето в оркестър – въобще.

До тук също някак си се ядва. Но това, че театърът е отдал под наем помещение превърнато в бар, в които блъска зверска раб музика и то по време на спектаклите на същия този театър, и супер басът ви съпровожда чак да вашето кресло на балкона. Това вече, драги ми културтрегери е изобличително доказателство за вашата абсолютна несъстоятелност.

Честито на победителите в играта на безкултурие.

09.07.2023