Наскоро се сблъсках с поредните абсурди в нашето
здравеопазване.
Необходимо бе кръвопреливане на майка ми, поради
сериозен здравословен проблем.
Веднага отидох в кръвния център за да даря необходимото
количество. Но не би. Оказа се, че неподхождам по възраст. На предложението ми
да бъде изследвано функционалното ми състояние и микробиологията, ми бе
отговорено, че такъв е законът! Добре. Тогова за даряване на кръв в кръвния
център се яви синът ми, нейният внук. Той влезе и след минута излезе с втори
отказ, този път заради килограми.
Оказа се, че ние, които сме най-близки по сърце и гени,
не можем да изпълним изконният си синовен дълг към нашата майка и баба заради
един безумен закон или разпоредба. А се знае, че дори в армията безумните заповеди
не се изпълняват. И двамата сме дарявали кръв в по-предни години. Като че ли
България няма световни и олимпийски шампиони в щангите и борбата в категориите
52, 54, 56 кг., което само по себе си е свидетелство за върховно здраве.
Както и да е, намериха се други добри хора, които
отговарят на абсурдните изисквания и заедно с тях отново се явихме в кръвния
център, и отново бяхме върнати, този път заради неспазване на часовия прозорец
за даряване. А времето за даряване не бе оказано никъде.
Докога Българио, Майко сиротна!?
Стефан Стефанов
18.01.2024 Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар