Тя открадна моят единствен рай
и го възнесе с ангелски крила
до незнайни за мен небеса.
Вятърът на самотата ми задуха
в опразнената от нея душа.
Тръгнах да го търся след отронени
златни листа и пърхащи сребърни пера,
но стигнах само до отвъдната,
неизказана и безпределна красота.
Къде си ти?
Къде го скри?
Тогава сърцето ми дойде на помощ
и каза: стъпи на пътеката на любовта.
Оказа се, че това е единствената
правилната поска, водеща до нея,
до Него … и до рая – благодаря!!!
Вече започна насладата - вечната.
Стефан Стефанов
21.06.2024 Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар