Среднощният вятър довея,
една безподобна жена,
той дълго игра си със нея,
нашепвайки с устни листа.
Фенерите пишеха с жълто,
реката пък с черни води,
но вятърът милваше само
нейните страстни коси.
Градът ни е малък
и няма среднощен живот,
вятърът само видя я
и някакъв уличен кот.
Утро настъпи.
Къде ли е тя?
Вятърът слисан се пита,
но тихи са всички листа.
Стефан Стефанов
14.10.2024 Чавей
