Безподобна

 

 

Среднощният вятър довея,

една безподобна жена,

той дълго игра си със нея,

нашепвайки с устни листа.

 

Фенерите пишеха с жълто,

реката пък с черни води,

но вятърът милваше само

нейните страстни коси.

 

Градът ни е малък

и няма среднощен живот,

вятърът само видя я

и някакъв уличен кот.

 

Утро настъпи.

Къде ли е тя?

Вятърът слисан се пита,

но тихи са всички листа.

 

Стефан Стефанов

14.10.2024 Чавей