Без предел

 

 

Захождам все на север, все по на север,

все повече отвъд, все повече отвъд и от преди,

душата ми кристална е, прозрачна прелест,

не крие нищо, всичко ѝ личи.

И все я дърпа този студ безбрежен,

там няма даже сянка за очи.

 

Там бялото искри до премалялост,

променящо простора вездесъщ…

Невидим станах, сам си се изчезнах,

а всъщност станах без предел могъщ.

 

Стефан Стефанов

13.01.2025 Чавей