Пролетта ме покани
на среднощна разходка -
тънки дълги презрамки,
босонога походка.
И вървим през тревата
тя, нахална и млада,
посребрила косата,
уж да ми е наслада.
Звездо е и тя грее.
Полъх топъл връхлита…
Що ли тука се случва?
Няма кой да попита.
Стефан Стефанов
13.03.2025 Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар