Тя отново си тръгна
без да каже: прости.
Няма капчица сълзи
във зелени очи.
Аз не мога да дишам
и умирам сега...
Тя е смях, тя е радост,
а без нея - тъга.
Все така преживявам
пак, до следния път,
в който сладколюбовен
ще е с мене светът.
Стефан Стефанов
06.07.2025 Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар