Животът не иска, нито пък може,
той просто дарен е и всеки го може!
изкуство
Не признава живота страници бели,
черно мастило, новини пожълтели.
Той диша свободно, пулсира неспирно
и смее се гръмко на командата "Мирно"!
Прешарен и пъстър, прехубав красавец,
накичил главата си с китка от здравец.
Бъди му приятел в игрите му диви
и не забравяй, бъдете щастливи!
Стефан Стефанов
13.12.2025 Чавей - Палаццото
Не жди меня, судьба моя,
я сам спешу к тебе,
ты мой подарок с небеса
и я беру тебя!
Стефан Стефанов
07.12.2025 Габрово
Не пиша вече, само се подписвам,
а стиховете пише някой друг,
все повече приличат те на песни,
написани за: вятър, мрак и студ.
Това е някак си дори забавно –
пронизващ студ и ослепяващ мрак,
пригласят на безумното сопрано
и то го правят в безподобен лад!
Но песните наистина ги бива,
те някак си повдигат ми духа,
безбашни бури, сняг на поразия,
а във душата светлини струят.
Все по-често се хващам, че бродя
из ливадата в зимната нощ,
а краката ми боси не ходят,
а летят, на къде, без въпрос.
Стефан Стефанов
04.12.2025 Габрово
Дали ще помогне, че има небе,
че има земя, че има море?
Съмнявам се много, че техният зов
е пълен със смисъл, без капка любов.
А тя е във Тебе – плоди и твори,
напивам я страстно и всичко искри!
Стефан Стефанов
27.11.2025 Габрово
С
цялата ми любов!
Отслабва
пулсът на живота
и майка ми като дете
очаква
своята голгота,
сълзите
питат: накъде?
Любов
е туй, което мога
да
дам на старата жена.
Прости
сина си и към Бога
да
литне твоята душа!
Стефан
Стефанов