Не пиша вече, само се подписвам,
а стиховете пише някой друг,
все повече приличат те на песни,
написани за: вятър, мрак и студ.
Това е някак си дори забавно –
пронизващ студ и ослепяващ мрак,
пригласят на безумното сопрано
и то го правят в безподобен лад!
Но песните наистина ги бива,
те някак си повдигат ми духа,
безбашни бури, сняг на поразия,
а във душата светлини струят.
Все по-често се хващам, че бродя
из ливадата в зимната нощ,
а краката ми боси не ходят,
а летят, на къде, без въпрос.
Стефан Стефанов
04.12.2025 Габрово
Няма коментари:
Публикуване на коментар