Показват се публикациите с етикет Звезди. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Звезди. Показване на всички публикации

28 май, 2011

Дарение


На природата сторих дарение,
а тя дълго се смя от сърце.
Прегърна ме със леко движение
и понесе ме с нежни ръце.

На светлинни години заведе ме
всред безбройни пламтящи звезди.
После някак прилъга и времето
и началото грейна в зари.

Пред очите ми слисани в чудото
разиграваше дивен етюд,
в който биос, любов и енергия
се държаха със мен като с луд.

Е, накрая под сянката пролетна,
упоена от дъх на сено,
приземи ме със нежно докосване.
-Да, любими, да бъдем едно!


Стефан Стефанов
28.05.2011 GBBG

15 март, 2009

Притча за звездите


Сеячът с шепата си пръсна

Като във притча семена.

Покълнали, блестят без хитрост,

Раздават свойта светлина.


Изникват винаги по тъмно,

Денят събира ги до стрък,

Но те успяват да се върнат,

Описали след него кръг.


И ако ти ги забележиш,

И проумееш що са те,

Сеячът в тебе ще възкръсне,

Като жетвар до векове.

Най-хубавото


Песен за звездите


Колко е хубаво, че звездите са девствени.

Колко е хубаво.

Колко е хубаво, че до тях достигат очите и мечтите ни.

Колко е хубаво.

Колко е хубаво, че до тях не достигат ръцете и нозете ни.

Колко е хубаво.

Колко е хубаво, че дори когато до теб върви жена, те са там - горе.

Колко е хубаво.

Колко е хубаво, че звездите са ничии - твои.

Колко е хубаво.


А най-хубавото е, че звездите все още са девствени.

Най-хубавото!