skip to main |
skip to sidebar
Етюд
Понякога денят лежи,
като изгубен на пианото.
Поглежда ме с безброй лъжи
и се почесва с крак през рамото.
Дори от мекия фотьойл
подушвам тежките му облаци,
разбърканото му лице
и смеховете по прозорците.
По улиците ме следи
и влиза с мен във кафенетата.
За миг на четири очи
не ме оставя със надеждата.
А щом до нейната снага,
допра аз устните напукани,
във водопада на страстта
безсрамно хвърля куп илюзии.
От уличният музикант,
от пейката на парк през зимата,
от яркият витринен стан,
от шум на байк и код – пресилено.
Изгражда той перфектен план
и води ме в потайно студио,
да разиграваме етюд
за котарак, бохем и музите.
Стефан Стефанов
11.03.2011 GBBG
Честит празник!Жената е покана за щастие!
Бодлер
Блаженство
Пеперудено утро
Изумруден разкош
Няма никакви мисли
Само радост и мощ
Куп отблясъци нежни
Светлини и лъчи
Топлина белоснежна
Пъстроцветни дъги
Непомръдва покоят
А кристали звънят
Химн от щастие ново
Композира денят
Всяка клетка е пълна
Всеки поглед блести
Всяко стръкче прославя
ТЕБ с блажени сълзи
Стефан Стефанов
06.03.2011 GBBG
Плитка
Небрежно метната, през рамо плитката,
тежи на крехкия кристален гръб.
Отдавна следвам я, но те извиват се -
змии преплетени по теб пълзят.
И аз напивам се от дъх на спомени,
жита разискрени пред мен кръжат.
Посягам с устните, но вместо змиите,
целувам спомени, а те горчат.
Ела магьоснице със плитка рижава,
залей мечтите ми със цветове.
Отдаден търся те, но не във спомени.
Ще кажа думите, ще спра море.
Разплитам плитката и пускам спомена.
Държа момичето, а то жена.
Остават белези от страст и помисли.
Нахапан целия всред ръж лежа...
Стефан Стефанов
13.02.2011 GBBG
На совата безкрайното око
поглъща жадно светлината нощна.
Премерен звън остана вцепенен.
Стефан Стефанов
11.02.2011 GBBG
На Велина Иванова
Прекрасни са очите им издърпани -
от молива, до нежния предел...
Пристанищата винаги са в плен!
Стефан Стефанов
11.02.2011 GBBG
