Срамниче!

       Чудни са делата Ти Господи!

       Ти си дивно Велик!

       В подобната ни на Райска градина Родина, пълна с неизказани чудеса и зашеметяващи прелести, Той се е погрижил да разцъфне едно изумително цветенце, наречено Срамниче.

       Скромно на вид, дори незабележимо всред разкошната прешарена черга на цветята, то крие стъписваща тайна.

       Докато си хортувахме за това-онова с една умъдряла от годините посребряла жена, дойде реч и за него. 
       - По времето на моята баба – каза тази стара и поизморена душа – Срамничето бе с две трети червена сърцевина и една трета бяло кръжило.

       По времето на моята майка Срамничето бе наполовина червено и наполовина бяло.

       Сега, по мое време, от червеното му пълно с живот сърце е останала само една нищожна капчица кръв.

       Не ми се мисли какво ще бъде Срамничето по времето на моята дъщеря!

       По стари вярвания на човеци, близо до Природата и Бога, това цвете е мерило за срам, с което Бог изобличава нашето безсрамие.

       Повече червено – повече срам.

       Повече бяло – повече безсрамие.

       Прости ни Господи, не остана праведен!

О. Стефан

14.02.2013 г. Габрово

Зима

Зима

Ежко от леглото скочи

Шапка сложи на главата

И отиде до вратата.

Бутна я и що да види:

Зимата дошла.

Ежко замечта:

- Ако скоча във снега,

Ще направя „ангели безброй”.

Зная че ще се намокря до уши

И ще трябва мама

На печката да ме суши!

Виктор Палагачев 5 г. 

КОРИДА

                Имаше такъв период, през който, кой знае защо, пусках телевизора и гледах корида след корида.

      Да знам, така е, това е отвратително забавление за безумни идиоти, завършващо със смърт. Знам целия сценарий и защо все още съществува, та аз съм жрец, веге и там каквото се сещате още, но въпреки това, като че ли някой ме караше да продължавам да гледам.

                Добре, така да бъде. Реших да наблюдавам отстрани, още повече, че знам как протичат тези процеси при мен.

                И така корида след корида представлинието се повтаряше до най-малките подробности, не само безсмислено жестоко, но и противно досадно.

                Докато на арената не излезе ТОЙ - млад бик в силата си. Изправи гордо глава, спря се спокойно и загледа публиката с нескрито любопитство. Всички опити от страна на организаторите на зрелището да го подлъжат или да го принудят да се включи в безумната им игра останаха напразни. Той просто се преместваше малко встрани от досадниците и отново с гордо вдигната глава, и самочувствие на знаещо ценността си духовно същество, изследваше насъбралите се.

                След като освиркванията от трибуните достигнаха определени децибели, организаторите бяха принудени да изведат непокорния и да го заменят с друг по-сговорчив бик.

                В същия момент престанах да гледам корида. Моята вече се бе състояла.

                Невероятно как едно безсловесно същество поставено в такава екстремна ситуация и напълно враждебна обстановка се справи с това изпитание, използвайки двата принципа на противодействие, с които Ганди освободи Индия от колониалния гнет на англичаните. Ненасилието и неучастието бяха оръжията, с които бикът удържа блестяща победа на духа над безумието.

                По-сетне научих, че имало и други такива бикове в историята на коридата, които с поведението си отказвали от занаята дори именити матадори.

Благодаря Ти Господи, Ти си дивно велик!

Стефан Стефанов

17.12.2012 GBBG

Равни в Любовта

/От поредицата „Слова за Любовта” на о. Стефан/

„...та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.” /Йоан 17:26/

Не каква да е любов, а Божествената Любов, в нас да бъде. Това иска Христос от Отца си за нас! Нищо по-несъвършено от Божествената Любов. За нищо друго по-малоценно Той не проси. За нас човеците, Той иска същата Любов, с която самият Той е възлюбен. Нищо друго не проси и на нищо друго не е съгласен. С този акт на любов Той тутакси ни изравнява със себе си и ни прави богочовеци – равни Нему в Любовта!

Слава Тебе Господи, слава Тебе!

О. Стефан

07.10.2012 GBBG

ПАРЧЕНЦА ЛЮБОВ

/От поредицата „Слова за Любовта” на о. Стефан/

‎"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно" (Йоан. 17:21).

         Влезте в двореца Пети пале в Париж и се насладете на прекрасната порцеланова ваза, цялата обсипана с пищни цветя и фини венчилки и когато очите и сърцето ви се преизпълнят от красота и съвършенство, грабнете вазата и я разбийте, в също тъй прекрасната мозайка на пода.

         Какво ще се случи? В мига на удара ще изчезне заветното съвършенство, а целият под ще бъде покрит с безброй нащърбени, безредно разпръснати, безполезни, и никому ненужни парчета порцелан. Дори внимателно да се вгледате в някое от тях, то ще забележите само: надран гланц, нищо не говорещи ви краски или части от непонятни фигури.

         Само събрани заедно в неделимо единство, тези парченца могат да достигнат до съвършенството наречено красота.

         Тъй и ние човеците, като едни счупени и пръснати парченца Любов, по отделно нямаме никаква стойност,  когато се единим с Този всесъвършен сасъд на Любовта, наречен Бог, придобиваме Неговото вечно блаженство!

О. Стефан

06.10.2012 GBBG

За Вярата и Надеждата

Някои хора нямат Вяра,

затова нямат и Надежда!

Четиригодишният Гавриил

Подочул и право написал: О. Стефан

Япония

Днес в разгара на августовските безмилостни жеги, две япончета, братче и сестриче в предучилищна възраст, неотразимо привлечени от прозрачната свежест на планинската вода, събуха джапанките си и смело нагазиха в ледените води на река Потока, минаваща през AЕК „Етър”. Тяхното геройство бе като отдавна чакан сигнал за всички други деца, преплитащи крака по нажежения калдъръм в етнографския комплекс. Първо ги последва момче перничанче, а веднага след него във водата нагазиха и две миниатюрни английски лейди. След тях в това приключение, което входният билет не покриваше, се включиха още и още деца. Настана невъобразим шум от многоезична реч, радостни крясъци и безспирно цапотене. И докато всички деца, както им прилича, се забавляваха, като газеха, падаха, пръскаха се с вода и хвърляха камъни, то той, единствен Японецът, без да губи време дори да си запретне ръкавите, се зае да построи брод от камъни, свързващ двата бряга. Може би заради това и Япония е...

Снефан Стефанов

06.08.2012 GBBG