Пчела

На цвете жълто – карусел безкраен,

Люлей се смело мъхеста пчела.

Крилете й подарък от безкрая,

Душата й на цветни хвърчила.

Пияна от нектара на цветята –

Замаяна от дива красота,

Прелита волно през гори уханни

Дарявайки ни сладка свобода.

Стефан Стефанов

07.08.2014 GBBG

На истината цветното хвърчило

На истината цветното хвърчило,

Отвя го вятър с пуканато крило.

Замрежи се небето, стана сиво,

И дъжд поднесе в старото бистро.

Капчуците това си и очакват,

Раздрънкаха се за какво ли не:

Дали водата не е много прясна

И от къде в действителност се взе!?

Светкавиците тъй се понапиха

Изпразвайки душите си до волт,

Че бурята – сърдита странна птица,

Се разгърмя със някакъв си колт.

И само то – ведрото в сушината,

Облизваше пресъхнали уста,

Дори и капка не попадна в него,

А слънцето отново надделя…

Стефан Стефанов

03.08.2014 GBBG

Пеперуда

Прикри се в храстите изящна пеперуда.

На сцената излезе странна гад

На па де дьото му се зави свят.

Стефан Стефанов

27.07.2014 GBBG

Саламандър

Запени се и жегата могъща,
трептяща на остъргания склон.
Преглътна саламандър скръбен стон.

Стефан Стефанов
27.07.2014 GBBG

Тишината

На нищо не научих тишината.
Каквото и да кажа все мълчи.
Замислих се - какви прекрасни дни!

Стефан Стефанов
09.07.2014 GBBG 

ПРЕСТЪПНИ НАМЕРЕНИЯ

Престъпници със маски на хиени,

Нападнаха кварталното школо.

Отмъкнаха познатите проблеми,

Откраднаха дори едно писмо.

Във него бе написано с мастило,

Че трябва да се грижим за реда,

Просветата, за бъдещето мило

И подчертано – полет на духа!

Какъв майтап, какъв купон настана,

Щом плячката започна да дели,

Хиената, със прякор алабаша,

Прилегнал му от миналите дни.

Не бе бюджет, не бяха точки щедри,

Учебни планове, дори мечти,

Посипани отвред с отчети ведри,

Гарнирани с бананови кори.

Настана крясък, хилене безкрайно,

Присъщо на хиенското сърце,

А чудото на знането омайно –

Изчезна, скри се, стана без лице!

Стефан Стефанов

01.07.2014 GBBG

Дивчина

Не смеялась дивчина,

Она радовала свет.

У нея вся улыбка

Больше ярче рассвет.

Так брусничные листья

Трепетали над ней,

Что мои грустные мысли

Закричали воспей.

Молодые ребята

Не бросайтесь туда,

Эта дивная рябина

Заслужила меня.

Босиком она ходит

По душе, по моей,

Потихоньку сгибаясь

Приручая и змей.

Стефан Стефанов

02.06.2014 GBBG