Единственото което остава

Раменете ми са широки, а сърцето кораво.

Вървя по пътя, а ми се иска да бързам.

Бързам по пътя, а ми се иска да тичам.

Тичам по пътя, а ми се иска да летя.

Летя над пътя, а крилата ми са бели.

Крилата ми са бели, а сърцето кораво.

Вятърът е все по-силен, а аз съм все по-високо.

Ставам все по-силен /заради него/, а сърцето ми е кораво.

Разтварям се в пространството, а то се разширява.

Обемам всичко, а сърцето ми е кораво.

Ако е камък ще падне, ако е вода ще е лед.

Напълно разбирам какво е да не си човек.

Единственото, което ми е останало от него е то.

Остава да спре!

Стефан Стефанов

30.07.2018 ГББГ

Позлатена светлина

В края на тунела светлината,

Мами ме, - това е любовта.

Идва вече чистата позлата

В нея няма нощ и тъмнина.

Близко съм – летя, достигам края,

Но гласът ме спира възхитен.

Спри поете, още не във рая,

Напиши най-чудния рефрен.

Стефан Стефанов

25.07.2018 ГББГ

Най-чистата

Не може да понася чужди краски,

Най-чистата отново е сред нас,

Засипва ни със белите си ласки,

Изпаднала във времеви екстаз.

Студената любов пълзи по кея,

Ледът я следва, бори се вълна,

Превзема всичко пухкавата фея,

Прикрива се настръхнала гърда.

Отдавна всичко вече е във бяло,

Прекрасен цвят на чистота и ред,

Заметнатото снежно одеяло

Приспива страсти, викове и бед.

Навсякъде хармонията властна

Издигна новите си светове,

Но кърмещата гръд е тъй прекрасна

Със топлина, живот и цветове…

Стефан Стефанов

08.07.2018 ГББГ

Стенание

…От там нататък

Всичко е стенание…

Нощта закри очи.

Стефан Стефанов

06.07.2018 ГББГ

Невероятно хайку

Невероятно!

Ние двамата и тя -

Мога да летя…

Стефан Стефанов

02.07.2018 ГББГ

Стари рамки

Обичам да подреждам стари рамки,

Да ги изпълвам с нови светове

На тичащи по плажа без презрамки,

На чупещи очите цветове.

Те тихо ме превърнаха в художник,

Живеещ само в дивна красота,

Препускаща с кентавъра триножник,

С единствената дреха – голота.

Не искам нищо, то само ме гали…

Не вземам, а раздавам благодат,

Далече от препълнените зали,

Единствено със рамките богат.

Стените ми отдавна са сравнени

На тяхно място - хиляден разкош,

На гледките от Тебе сътворени,

Препълнени с любов, душа и мощ.

Стефан Стефанов

01.07.2018 ГББГ

Мисли хвърчила

„…в който ден вкусиш от него, бездруго /със смърт/ ще умреш.“

/Бит. 2:17/

Прехапано червило се усмихва.

Презрамка пада, пада и нощта.

Нелек парфюм в гърдите ми притихва,

А джазът гали, гали съвестта.

Разхвърляните думи по леглото.

Искрящи чаши, чаши самота.

Отблясъци от свещи по лицето.

Летящи мисли, мисли хвърчила.

Проникват се нетрайните предели.

Потайни сенки, сенки на страстта,

Превземат дишащите двама бели

До загуба на памет за смъртта.

Стефан Стефанов

29.06.2018 ГББГ