Луда - джаз

Тази жена е луда -

Луда само по мен.

Тази жена е луда -

Държи ме в истински плен.

Тя не си тръгва

Дори по първи петли.

Мотае се нагоре-надолу,

Но не ме изпуска от очи.

Време е нещо да кажа

На тази луда жена:

-     - Шампанското свърши любима,

Отварям друго сега.

Само тя не си тръгва.

Само тя е със мен.

Лудостта е заразна,

Май вече съм фен.

-     - Скъпа нощта е прогледна,

Виждам те в звезден воал,

Как се отправяш на изток

Срещайки изгрева бял.

Тази жена е луда -

Тя е луда за мен.

Нейните стъпки среднощни

Идват само към мен.

Нейните жестове сочни

Сочат право към мен.

Тази жена е луда -

Иска да продължим,

Нашето нощно пиянство,

Но без абсен и без грим.

Тази жена е луда –

Тя е точно за мен -

С нея мога да скачам

В свят защо? забранен.

Тази жена е луда -

От Бога направо е дар -

Тука дошла да прегърне

Някакъв истински звяр.

Стефан Стефанов

07.09.2018 ГББГ

Още

Пулсациите на сърцето проникват в тъмното навътре,

Зареждат здраво битието с енергия и мощ за още...

Сега е нощ, а тя вибрира, със хиляди звезди разкошни,

По кожата ти се простира, коприна черна, смях и още…

Ухания, щурци, прохлада, безпаметна нега, наслада,

Не мога да заспивам вече, денят е кратък, може още…

Приятел съм на всичко бяло, дори на северните нощи,

Не искам нищо, само давам, по много и от всичко - още…

Стефан Стефанов

07.09.2018 ГББГ

Златото на Санторини

Рибар от Санторини ме попита:

Защо не искам рибите му златни?

Момче си беше, голо до припадък

Със нанизи в ръцете от доради.

Погледнах го - какво прекрасно тяло,

Какви коси, какви черти антични,

Не беше черно, нито беше бяло,

Бе морско синьо със очи митични.

Ти злато казваш хванал си за мене

Направо от солената вселена,

Но друго злато има в Санторини

Загърнато във пелена зелена.

Какъв разкош когато видиш фава,

Полята със зехтин и морски соли,

Лимон и лук и още вкусотии…

И тихо някой първом да се моли.

Стефан Стефанов

05.09.2018 ГББГ

Фрески

Полепналите фрески по стените

Завихрят се във танц от светлина.

Очите им, лицата и ръцете

Се впиват страстно в моята душа.

Безсилен съм, не мога да отмина

И хващам се, че шеметно летя

Във танца им от хиляди години,

Неземна прелест, дивна красота.

Стоя под купола, главата горе

И левитира моята душа,…

Не сещам тежест, само свят огромен

На чиста обич, мир и свобода.

Стефан Стефанов

23.08.2018 ГББГ

Две слънца

Две слънца в очите ми се впиват,

Уж залязват, но са хологлами,

Хванати в мистичните капани

На аржентените амалгами.

Аз летя на изток, те на запад,

Вятърът косите ми пришпорва

За юзди ги ползва посребрени,

Правото му никой не оспорва.

Вече се разтварям в светлината,

Скоростта събира всичко в точка,

Щом вибрирам, значи е успяло

Времето да ми даде отсрочка.

Стефан Стефанов

11.08.2018 ГББГ

Има ли

Има ли все още по полето

Макове, лалета и зюмбюли,

Росни стъпки рано в дефилето

И вихрушки прах току през юли?

Има ли я сойката нахална,

Орехчето с човка като клечка

И пчелите, сладко помагало

За живота на космата мечка?

Има ли я тази синя бездна

До безкрая погледа ни скрила?

Има ли я и реката звездна

Зад завоя бързичко извила?

Има ли я още планината

И мъглите след дъждовни нощи,

Гроздето със есенна позлата?

Има ли, молете се за още!

Стефан Стефанов

07.08.2018 ГББГ

Огнени селения

Очаквам огънят отново да избухне

С горещата си сила прекомерна

Да вляза в него, вятърът да стихне,

Вселената да стане неизмерна.

Пресичайки хилядата огнища

Без капка страх за кожата ми бледа

Да блесна всред пожарните пълчища,

Разбирайки какво ми шепне Веда.

Когато мина бавно през предела

На хилядите градуси позлата

Да се завърна уж на вододела -

Но с тялото уви, а не с душата.

Стефан Стефанов

07.08.2018 ГББГ