С кого?

От слънчевата пита си отчупвам

Комат гореща, ярка светлина.

По снежните полета волно тичам

За да бродирам бяла самота.

А вятърът с косите ми флиртува

Превръщайки ги в арфа на мощта.

Дъждът ме къпе като малко бебе

И ме облича в пареща мъгла.

В тревата лягам, тя ми е постеля…

С кого да споделя върховността?

Стефан Стефанов

08.11.2019 ГББГ

Обичам да е бяло

Обичам да е бяло, да е снежно,

Затуй жените ми са бели като сняг,

Искрящо меки, пенести и нежни,

Разплискващи вълни от благодат.

Във бялото се хвърлям и се губя,

В насладата извираща от там.

Очите и ръцете ми полепват

И в бяло се превръщам бавно сам.

Стефан Стефанов

03.11.2019 ГББГ

Картината на моята любов

Да, тя е безпричинна, безобразна -

Картината на моята любов.

Рисунката е толкоз непонятна,

Че вика само потрес и възторг.

Немислима е нейната природа

И няма как ръка да я държи.

Безсилни са очите да я видят,

Ако не гледат през порой сълзи:

Сълзи на радост, щастие, блаженство,

Наслада дивна, вечна красота,

Изпепеляваща до бялост нежност,

Заселена в пробудена душа.

Стефан Стефанов

02.2019 ГББГ

Есенната нагота

Съблича се гората бавно,

Оголва клони лист по лист.

Вихрушките четат спирално

Писма със златен акростих.

Прошарват се и небесата

Със бели пухкави мъгли.

Дали ще може тишината

Да каже колко я боли?

Прилича ми на ласка плаха,

На изповед с полууста,

Изпепеляващата нежност,

На есенната нагота.

Стефан Стефанов

02.11.2919 ГББГ

Есенна кантата

Дърветата си правят групов стриптийз,

Оголват бавно мощните снаги

Във вихъра на танца им прощален

Захвърлят пролет, лято и мечти.

Кръжат листата, вятърът ги гони,

Безбройни хвърчила летят в ята.

Ечи в гората вечната кантата,

Приканваща за взривна тишина.

Когато стихнат сетните ѝ ноти,

Дърветата са голи и сами.

Е, може би кълвачът ще почука,

Но кой ще отговори, и дали!?

Стефан Стефанов

02.11.2019 ГББГ

Когато Тя дойде

Когато дойде Любовта

Тя сграбчи сърцето ми

И го стисна до пръсване.

Когато дойде Любовта

Тя захапа сърцето ми

Като отровна змия

И изля отровата си,

Която го нажежи 

До пръсване.

Когато Тя дойде,

Сърцето ми разбра

Какво е живот

Без задържане

И се пръсна от биене.

А когато Тя си замина,

То тръгна след нея

Без сбогуване

С 360 удара бързане.

Е, вече знам,

Какво представляват човеците:

Те са Нейните

Най-искрени пулсации,

Готови да бият

До пръсване!

Стефан Стефанов

02.10.2019 ГББГ

Санторини

Всред синята бездна

Бяла мечта

Бавно изплува

Фина и нежна

За да рисува

Със къс красота,

Митове дишащи

С вулкански уста.

Скъсана огърлица

От минал разкош,

Захвърлена в нищото,

Все още блести

С перлени залези

В милиони очи.

Стефан Стефанов

01.10.2019 ГББГ