Измръзват
нощите – помръзват
И чупят
се с кристален вик.
Трошат
се фибрите им тънки,
Ковани
в нулевия миг.
Студът напредва безпощадно…
Изпива
топлото море.
Превзема
време и пространство.
Гради
сковани светове.
Прегръщам
този студ след есен
И не
за да го разтопя,
А да
се слея с честотата
На
ледената му душа.
Стефан
Стефанов
25.11.2020
Чавей
Опитвам
се да го побутна
По
стръмното на радостните дни,
Но
Пиеро е непреклонно скръбен
По
някаква си фльорца Коломби.
Стефан
Стефанов
22.11.2020
Чавей
Да
споделим богатата трапеза
На
този сладко цъфнал трън
И пием
до забрава от петмеза -
Пчели
да бъдем, па макар на сън.
Стефан
Стефанов
21.11.2020
Чавей
Помръзлякът из двора се разскача,
Скова набързо сребърен лампаз,
Овърза всичко с чудното повясмо
И ето ти - с око невиждан мраз!
Стефан Стефанов
21.11.2020 Чавей
Опитах
да погаля самотата,
Но
тя не го прие съвсем добре.
Не
искаше прекрасното момиче
Да
раздели богатството на две.
Не
и се сърдя, даже я разбирам,
Не
можеш да делиш сърце на две…
Но
с толкова красива поетичност
Със
сигурност бих писал по-добре.
Затуй
вървя след нея неотклонно
И уж
случайно срещам всеки ден
Очите
ѝ в безкрайната далечност
С едничка
мисъл тя да види мен.
Стефан
Стефанов
2011.2020
Чавей
Преболедувалото
слънце се показа
На
портата на страстния ми ден.
Просветна
плахо, после се изкашля,
А погледът
му есенно-смутен.
Поканих
го и май, че чух въздишка
До
печката ми пламнала се сви,
Бе
слабичко като дете със книжка,
Изгубено
всред девствени гори.
Говорихме
и пихме чай до пладне…
Лъчите
му излъчваха тъга -
Безкраен
бе декември безпощадни,
А слънцето
проля почти сълза.
Стефан
Стефанов
15.11.2020
Чавей
Той
сложи кошницата с прясно набраните гъби пред нея.
- - Отровни!
– каза тя, дори без да ги погледне.
Явно
този път бе решила не да го трови, а да го умори от глад.
Стефан
Стефанов
14.11.2020
Чавей
