Контратенорът освободи нотните пеперуди
от плена на клавиатурата
и те мигом се разхвърчаха
из цялата зала,
изпълвайки я до краен предел.
Аранжиментът се обезсмисли
и инструментите чинно притихнаха.
Тогава в залата се възцариха хармонията и
красотата
и в този миг всички бяха благословени
и освободени.
Стефан Стефанов
26.08.2024 Чавей
и седнах тихо в звездния чертог.
Крака провесих, боси – безподобно…
За слизане не стана и въпрос.
Стефан Стефанов
Il palazzo del
gatto infinito
21.08.2024 Чавей
СЕГА ПОЗНАХ,
СЕГА РАЗБРАХ
И СПОМНИХ СИ АЗ ВСИЧКО.
И НЯМА СТРАХ,
И НЯМА ПЛЕН,
ЖИВЕЯ БЕЗГРАНИЧНО.
ТОВА Е ТЯ,
СЪДБАТА МИ,
ПЪТЕКА ПОГРАНИЧНА.
НА ПЪЛЕН ХОД,
НА КОН В ГАЛОП,
ПРЕПУСКАМ НЕЛОГИЧНО.
НО НЯМА ПЪТ,
НИТО ПЪК СТАН
ЗА ТУЙ Е ЕПИЧНО.
О, АЗ СЪМ ТИ,
О, АЗ СЪМ САМ,
ОБЕМАМ ВСИЧКО, ВСИЧКО.
СТЕФАН СТЕФАНОВ
08.08.2024 ГАБРОВО
***
ADESSO LO SO
ORA COMPRENDI
ED HO RICORDATO TUTTO.
E NON C'È PAURA,
E NON C'È PREDA
VIVO SENZA LIMITI.
QUESTA È LEI
IL MIO DESTINO
PERCORSO DI CONFINE.
A TUTTA VELOCITÀ,
A CAVALLO AL GALOPPO,
SALTO ILLOGICAMENTE.
MA NON C'È MODO
NEMMENO UNO STAN
È EPICO PER QUESTO.
OH, SONO TE,
OH, SONO SOLO,
COPRO TUTTO, TUTTO.
STEFANO STEFANOV
08/08/2024 GABROVO
Часове не заспиваш,
седмици без храна,
месеци се смиряваш,
и лета в тишина.
Тъй с любов и отрада,
с чиста, бяла душа,
запрегръщваш съдбата
и обръщаш врага.
В абсолютните дари
на преблагият Бог,
няма дума излишна,
няма даже и слог.
Всичко туй е за тебе,
като плата за бран,
че опази безпрашна
капка дъжд в океан.
Стефан Стефанав
28.07.2024 ГББГ
Ясно слънцето свети,
Но не чувам деня.
Колко тръпнещи думи
В слогана тишина.
Да отворим простора.
Да отключим света.
Притаеното утре
Е далеч от дома.
Пътешествие няма.
Няма жива вода.
Днес денят е за двама –
Аз и стрък тишина.
Стефан Стефанов
22.06.2024 Габрово
Никога нямаше да видиш синьото,
ако то не беше заблуда.
Никога нямаше да изпиташ крехкостта на мига,
ако той не беше измама.
Затова благодари на безбройните измами,
разнообразните воали,
непретенциозните уловки,
преднамерените капани,
сериозните безплодни усилия
и по детски смешните заблуди.
Посмей се от сърце на нелепата реалност
и се наслади на всичко това,
което всъщност го няма!
Стефан Стефанов
21.06.2024 Чавей
Тя открадна моят единствен рай
и го възнесе с ангелски крила
до незнайни за мен небеса.
Вятърът на самотата ми задуха
в опразнената от нея душа.
Тръгнах да го търся след отронени
златни листа и пърхащи сребърни пера,
но стигнах само до отвъдната,
неизказана и безпределна красота.
Къде си ти?
Къде го скри?
Тогава сърцето ми дойде на помощ
и каза: стъпи на пътеката на любовта.
Оказа се, че това е единствената
правилната поска, водеща до нея,
до Него … и до рая – благодаря!!!
Вече започна насладата - вечната.
Стефан Стефанов
21.06.2024 Чавей
