Оловото сърцето ми избра,
било му топло там и по-удобно.
Намести се в сърдечната среда,
като куршум на място лобно.
Но щом кръвта ми зверски закипя,
разтече се отровният метал.
А аз все тъй свободно си летя
с крила ковани вещо от витал!
Стефан Стефанов
18.04.2025 Чавей
Искрящи малки кристали.
Студени сини искри.
Мистични звездни фрактали.
Неогасими зари.
Там в океана от прана
плискат се мощни вълни,
вихрови стълбове пяна
превръщат се в луди реки.
Спри да сънуваш наяве!
Събуждай се вече дете!
Ти всичко си, няма прояви
и Атман, и Брахман, и те…
Стефан Стефанов
11.04.2025 Чавей
Снегът цъфти, чувам растежа.
На вън вали, хвърля се мрежа.
С бяла ръка някой ме гали,
а там зад рида - парцалени хали.
Пролет е знам, той също го знае,
но сластно вали и явно нехае…
Стефан Стефанов
07.04.2025 Габрово
Я
стану твоим ангелом,
отрада
и судьба.
Я стану твоим ангелом,
не раз, а на всегда.
Я стану твоим ангелом,
безсмертная душа.
Я
стану твоим ангелом,
но
жить со мной
нельзя.
Вселенны могут стинутся,
Степан Степанович
28.03.2025 Чавей, палацо сплендидо
Ma perché, ogni donna, donna splendida
rende bella la tua anima!?
Le stelle brillano,
e il sole viene senza le sue ombre.
Sempre più occhi
e baci sulle labbra ancora.
Sempre più felicità,
sempre più piacere,
stai scomparendo sempre di più nell'amore.
E solo lei è da biasimare per questo -
una donna, donna magnifica!
Но защо, всяка великолепна жена
прави душата ти хубава!?
Греят
звезди,
а
слънцето идва без сенките си.
Все
повече очи
и
целувки по устните повече.
Все
повече щастие,
все
по-голяма наслада,
все
повече изчезваш в любовта.
И за това е виновна само тя -
една
великолепна жена!
Steffano
27.03.2025 Gabrovo
Пролетните стръкове
Щръклеят по снега,
Уж топло е и слънчево,
А лед кове нощта.
Но туй не пречи никому,
Че равна е нощта
На слънчевите пориви,
Пронизващи деня.
Какви прекрасни стръкове
И кълнове любов,
Пияни от надеждата
На новия живот!
Стефана Стефанов
21.03.2025 Габрово
Пролетта ме покани
на среднощна разходка -
тънки дълги презрамки,
босонога походка.
И вървим през тревата
тя, нахална и млада,
посребрила косата,
уж да ми е наслада.
Звездо е и тя грее.
Полъх топъл връхлита…
Що ли тука се случва?
Няма кой да попита.
Стефан Стефанов
13.03.2025 Чавей
