Слушай тишината

 

 

Мълчанието не е тишина

и тишината не е мълчание,

но само благодарение на тях

можеш да чуеш своя истински глас.

 

Стефан Стефанов

20.05.2025 Чавей

Таралежено

 

 

В лунна градина

с таралежени стъпки

нагази нощта.

 

Стефан Стефанов

19.05.2025 Габрово

Вятърно момиче

 

На Милена

 

Обичам вятърно момиче,

косите ѝ са все на път,

Тя нито ходи, нито тича –

лети, като за първи път.

 

Не мога да изкажа с думи

прекрасната и благодат,

изливаща се върху мене,

като дъждовен водопад.

 

И няма изгледи да свърши

това любовно матине,

докато има вятър в нея,

а в мен, хвърчилено сърце!

 

Стефан Стефанов

15.05.2025 Габрово

Платното на Любовта

 

Платното но Любовта се тъче от двама.

Мъжът плъзва совалката към жената,

а тя от своя страна му я връща по същия начин

и така нишка след нишка, цвят след цвят, фигура след фигура платното добива неизказано прекрасен любовен вид.

Ако обаче единият от двамата не върне совалката на взаимодействието,

совалката на разбирателството,

совалката на нежността,

совалката на вниманието,

совалката на желанието

то тогава, платното на Любовта остава недотъкано,

остава недовършено,

остава обезсмислено.

Тъчете момичета и момчета.

Тъчете заедно платното на непрекъсващата любовна история.

Тъчете самия живот и той ще ви се отплати с прекрасност.

 

Стефан Стефанов

14.05.2025 Габрово

Коситба

 

 

 

Трактора паля,

кося си трева.

Косът след мене

върти ми глава.

 

Той проверява,

бързо, без свян,

как сам се справил,

нали съм пиян.

 

Може би нямам

птичи мечти,

но косът направо

ми вади очи.

 

Включвам на трета,

бърза при туй,

тракторът скача,

а де го онуй?

 

Косът се пули

със кръгли очи,

но как е ядосан

от тук му личи.

 

И тъй из ливада

откос след откос,

пием и пеем,

аз, трактор и кос.

 

Стефан Стефанов

10.05.2025 Чавей ливадата

Тиха нежност

 

Пролетна мъгла

тихо, нежно обгръща

Стара планина.

Стефан Стефанов

08.05.2025 Чавей

Тази нощ

Тази нощ е дълга

мандала без струни,

няма сладки мантри

и страстни думи.

Закъсняла птица

в нестроен полет,

угасена искра

във мокър поглед.

На къде си тръгнал -

дори не попита -

изпотъпка всичко 

със бели копита.

Тя нощта е дълга

и пълна с наслади...

Не заспивай само -

пали всички клади!

Стефан Стефанов

07.05.2025 Чавей