Обичам вятърно момиче,
косите ѝ са все на път,
Тя нито ходи, нито тича –
лети, като за първи път.
Не мога да изкажа с думи
прекрасната и благодат,
изливаща се върху мене,
като дъждовен водопад.
И няма изгледи да свърши
това любовно матине,
докато има вятър в нея,
а в мен, хвърчилено сърце!
Стефан Стефанов
15.05.2025 Габрово
Няма коментари:
Публикуване на коментар