Колко дълго се вглеждам във теб,
та не мога да видя напред,
от лицето стоящо пред мен,
нито цвят, нито вкус, нито свет.
Не допускай да дойде зората –
тя краде неусетно от теб
твойта нощна магична позлата,
твойто пенесто черно море.
А когато това ни се случи
и засвирят във нас ветрове,
превърни се във птица красива
и лети, и лети с векове.
Аз ще пея познатата песен
на върха на самотния свят
за да знае вселената дива: -
само с тебе съм звездно богат.
Не се връщай, ще дойда при тебе,
без въпроси къде и кога?
В твойта нежност изчезват години.
Твойте ласки творят чудеса.
Още има в сърцето ми сила.
Още има в душата ми плам.
За любов съм роден и любима
и за тях се
превръщам във храм.
Стефан Стефанов
26.05.2025 Габрово
Няма коментари:
Публикуване на коментар