У нас

У нас вся сила

У нас вся сила навсегда

У нас весь разум

У нас весь разум для ней

У нас вся воля

У нас вся воля для борьбы

У нас вся смелость

У нас вся смелость без конца

Ты только приди

На поле брани на коне

Ты только выйди

С обнаженным мечом во руке

Потом и знамя

Над нами расплескается крыльями

Потом и битва

Взорвет все серце кусками

В чутовном бою

Кровь будет река - океан

Где только вера

Спасает правда от тумана

Все мы знаем

Не будет милость от врага -

Одна победа

И тысячи сердец в одном

Стефан Стефанов

15.02.2017 ГББГ

До болка бяло

На бялото копринената риза

Се ментна от раздраното небе.

Засвири хоровод, изви се криза,

А времето заседна в матине.

Побърза да се скрие планината,

Гората и полето – съвестта…

С предчувствие за ледена позлата

Кесията развърза пролетта.

Стефан Стефанов

08.02.2017 ГББГ

Виена

Дори да искам, пак не мога,

Виена, да я наредя

До купата ми със тревоги,

До кратера ми самота.

Тя друго място си хареса,

Имперско място при това

И като истинска принцеса

Го Белведере назова.

Дискретни багри подчертават

Величествените дела.

Ковчежниците строго пазят

Корони, спомени, сърца…

По Дунав носят се вълните

На валсове, карети, дни…

Кафе, сахер, гори виенски…

И малко приказки, нали!

А всичко туй пронизва мощно

Христово копие – съдба.

Загърнат в спомени среднощни

Виена слагам на дланта.

Стефан Стефанов

28.01.2017 ГББГ

Есенно

Децата събират есенна шума

И скачат във нея със смях.

Търкалят се, викат, заравят се цели

И щастие блика от тях.

Без никаква мисъл, напълно свободни,

Насладата пият в екстаз.

Парцалени топки оваляни в радост

Скачам във шумата с вас.

Стефан Стефанов

06.11.2016 ГББГ

Есен

Кръстосала крака на припек,

Развяваща пола-листа,

Нагазила всред старо жито

При мен е вече Есента.

Жадувам ласките й цветни

Със неочаквани петна.

Палитрата й прекокетна,

Превзема улици, сърца.

Какъв артист, със танци луди

От вятър, пепел и листа,

Спектакъл бурен ни представя

Във омагьосана гора.

Прежуря слънце на премала

И млечните мъгли пълзят.

Небето, иде му да плаче -

Росата вече е слана.

А дъждовете щом изсипят

Товара си върху снага,

Която тръпне ненаситна

И пие, пие радостта...

Ще тръгвам вече, тя ме чака,

Захвърлила пола-листа,

А голотата безсърдечна

Стопява се в нощта-мечта.

Стефан Стефанов

03.10.2016 ГББГ

Втори учебен ден

            

     

      След втория учебен ден, седем годишната Габриела към родителите си.

- И не се притеснявайте, че ще закъснеете да ме вземете от училище, защото колкото по-късно дойдете, толкова по-умна ще ме вземете.

Подочул о. Стефан

16.09.2016 Габрово

Покрив

По покривите се разхождам тайно, всред хиляди комини и мечти, не се показвам, нека е незнайно къде зимуват есенни мъгли. Там гледката наистина е смела и вятърът не ходи на парад. Там слънцето навсякъде е стелла и всичко е един голям площад - тъкан със обич и безкрайна щедрост, бродиран вещо с падащи звезди. А облаците са памучна нежност, попиваща неканени сълзи. Очаквам Ви, качете се при мене на покрива на чудния ни свят, запазил съм за всеки стряха топла и свобода, с която съм богат. Стефан Стефанов 24.08.2016 ГББГ

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Pokriv/226896.html#ixzz4IFmZE4yx