Обичам да плаша

 

       Обичам да плаша – гаргите. Гаргите също обичат да ги плаша.

       За целта събирам всичките си бели ризи и ги изпирам до снежно. После ги провесвам на закачалки и ги закачам на крушата, ябълката, черешата, лозницата… С други думи из цялата градина.

       Щом ризите развеят сърдито ветрените си ръкави, гаргите започват да грачат изплашено и да прелитат от дърво на дърво. От ябълката, където се е развихрила оная с колосаната якичка, към крушата, но там пък вилнее и беснее сливенката с народната шевица. Гаргите се устремяват към лозницата, за да се скрият в необятната ѝ сянка, но там ги причаква венецианската ми „Мара“ и бързо им дава да се разберат.

Препълнената с плашене суматоха трае едва няколко минути, докато гаргите си намерят безопасни местенца и след няколко доуточняващи грака притихват вперили в мен погледи, преизпълнени с нескрита симпатия и малко прикрита ирония.

Явно за тях, аз съм истинската забава.

 

Стефан Стефанов

22.09.2020 Чавей

Камeнно стихотворение

 

Роден съм с камъни в сърцето.

Със тях съм вещо съграден.

За мене крепостта е цвете,

А храмът полет устремен.

 

Чешмите са бъбриви баби.

Мостовете пък хвърчила.

Къщите с широки порти,

Сякаш ангелски сърца.

 

Пее камъкът, въздига,

Песен чудна, тон след тон.

И по нищо не прилича

На бездушния бетон.

 

Мойте каменни основи,

Още дядо натвори,

Та над тях да зидам волно,

Чудеса от канари.

 

Стефан Стефанов

21.09.2020 Чавей

Хляб

       Имах път към Долна Оряховица. Отидох. И както си вървях, небрежно разсеян, по прашните улици, изведнъж ме връхлетя познатата миризма на прясно изпечен домашен хляб. Като ловджийско куче, надушило следа, се устремих без да мисля във вярната посока. И ето я и нея – градската фурна. Хората от опашката купувах прясно изпечените, още парещи и димящи местни хлябове. Веднага се наредих и когато дойде моят ред, в пристъп на умопомрачение казах: искам два.

       Оказа се, че хлябовете са с гигантски размери, примерно колкото три заводски. Явно тукашните стандарти силно се отличаваха от балканските ми представи за насъщния. Но каква прелест бяха тези брашнени великани: топли, направо парещи, бели, меки, пухкави отвътре с множество балончета, а отвън с дебели изпечени на жар кори, ухаещи на домашно и българско.

       Докато стоката бе още прясна не можех да спра да чупя крайщници и да се тъпча с тях без шарена сол, сирене или домати. Но след седмица вече удрях по тях с теслата за да си отчупя поне мъничко парче чивия.

       Оказа се, че и най-уханният, пухкав и вкусен бял хляб, след известно време се превръща в най-обикновен сухар.

       Чудя се, не се ли отнася това и за други бели, топли, пухкави и много вкусни неща!?

 

Стефан Стефанов

13.09.2020 Чавей

Купи си душ кабина

 

/мотивационно/

       Аз така направих. Купих кабина, производство на Корейската народно-демократична република – малко по-сложна от никога не летелият до Луната модул на Аполо.

       Бе пълна с екстри: отопление, осветление, озвучаване, вентилация, няколко душа, хидромасажни дюзи под налягане с променлив дизайн на водната струята, поличка, огледало, бронирани тонирани стъкла и затопление на пода /да не се бърка със затопляне/.

       Веднага след доставката я сглобих, има няма за пет-шест дена и я включих към ВиК системата. Захвърлих всички дрехи и с нетърпение прекрачих прага ѝ.

       Уви, оказа се, че корейските 90х90 въобще не са моя размер. Трябваше да сваля около 30 кг. За да покрия критериите на севернокорейския средноатлетичен мъж, а именно 55 кг.

       Най-после успях да вляза и: ооо…, ааа…, еее…, струваше си всеки сантиметър момче!

 

Стефан Стефанов

11.09.2020 Чавей

Прилепи

Какви ги вършат прилепите нощем

Не става ясно в тъмното небе.

 

Летящи мишки, как се изхитрихте

Да се снабдите с ветрени криле!?

 

Стефан Стефанов

08.09.2020 Чавей

Сутрешна чаша

Сутрешна чаша небесна,

Пия под коси лъчи.

Синя безкрайна и вечна,

Дар за гальовни очи.

 

Цял се опивам и тръгвам –

Просто вървя по вълни.

Тази всемирна сърдечност,

Спомням от хиляди дни.

 

Стефан Стефанов

07.09.2020 Чавей

Стюардеса

Стюардеса по имени Жана,

Вчера влезе във моя живот.

Беше дълга разходка за двама

Със излитане и със възход.

 

От летене по нощните стражи,

Спеше права на моя балкон

И до късно броеше звездите,

Сочейки ги със токче пилон.

 

Там, сред облаците, бе станала лека –

Да я духнеш и пада сама,

А студените питиета

Я поддържаха не на шега.

 

Стюардеса по имени Жана,

Се насели във моя балон

И сега си летим из безкрай,

А земята е само за фон.

 

Стефан Стефанов

07.09.2020 Чавей