Ако си нямате друго за правене

 

 

Ако няма какво друго да правите, нека си говорим за котки. Не че съм голям разбирач, но по стечение на обстоятелствата живея в къща, която само по документи се води на мое име, а истинската ѝ стопанка е жълтата ми котка и в град известен в целият свет с необикновените си котки. Не стига това, ами се оказа, че и всичките ми връзки са котешки, за което свидетелства изподраният ми от нокти гръб и многобройните ухапвания, включително на уж тайни места.

Но стига лирически отклонения, нека се захванем с темата.

Какво е котката? Тя е една: мека, топла, нежна и на вид беззащитна космата топка, кой знае защо снабдена с истински зъби и нокти. По това котката много прилича на розата. И тя е тежко въоръжена първа красавица. Но с тази разлика, че розата колкото и да се мъчи, и да се кипри не може да скрие излъчваното от нея аристократично презрение към околните видове. Докато котката не само, че ви презира и владее, но и тъй умело замаскира всичко това с непостижима гальовност, че и най-големият разбирач рано или късно се предава и попада направо под ноктите ѝ, исках да кажа под обаянието ѝ.  

Всичко, което можете да противопоставите на тази тактика се свежда до едно голямо нищо.

Защо? Защото основният и тактически прийом е да приспи вашата бдителност, и да доведе концентрацията ви до нулеви стойности. За целта котката спи до шестнадесет часа на ден и по този начин така успива и вас, че вие само като я видите  започвате да си мислите за сладка дрямка. Е там вече нямате никакъв шанс, защото котката така изпълва дрямката и сънят ви с котешко съдържание за: топлина, уют, споделяне, докосване, съпричастност, гушкане, милване и тем подобни котешки глупости, че дори в съвсем будно и трезво състояние вие започвате да се нуждаете от тях, като наркоман от поредната си доза щастие.

Е, поздравления, вие вече сте в котешкият рай, тоест тя вече ви владее изцяло.

Кой знае защо, никой до сега не се е оплакал от котката си и не я е изпъдил от къщичката, и от живота си, за разлика от жена си.

Кой знае защо!?

 

Стефан Стефанов

19.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Относно контрола

 

Както много пъти до сега споменавах, жълтата ми котка е изключително своенравна, самоуверена, свободолюбива и голям, ама преголям манипулатор. Просто ѝ иде отвътре. От известно време щастливото ни съвместно съжителство, основано на взаимно разбиране, зачитане, търпимост, толерантност и взаимопомощ започна леко, но видимо, да се изкривява в нейна полза. Не стига, че жълтият мурафет престана да се съобразява с правилата и реда въведен от мен в къщата, но започна да пише нови правила и да въвежда свой ред.

       Счетох това за недопустимо и реших да си върна управлението и да възстановя баланса.

       Извиках котката и ѝ дръпнах една доста дълга и доста поучителна лекция.

-         Разбра ли? – попитах.

-         Разбрах. – отговори тя и се качи на главата ми.

Останах много, ама много доволен от отговора, явно лекцията ми ѝ бе направила подобаващо впечатление!

 

 

Стефан Стефанов

18.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Относно ръмженето

 

 Жълтата ми котка /по обичая си/ влезе безшумно в стаята, но интуицията веднага я настръхна. Тя кататонно се вцепени от желание да открие източника на дискомфорт.

    Откри.

-             -  В чем дело то? – попита тя./Понякога доста силно се вживяваше в ролята на Бегемот от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков./

-             - А, нищо. – отговорих не твърде убедително.

-             - Казвай, казвай? – настоя тя.

-             - Просто съм тъжен, но..

-             - Разбрах. – безцеремонно ме прекъсна тя.: сега ще ти дам една техника за справяне със ситуацията.

-             - Давай.

-             - Ще те науча да ръмжиш. – каза тя, гледайки с изгарящият си фосфор право в рибешките ми очи.

    Започнахме веднага и след около половин час вече можех доста сносно да ръмжа. Тя от време на време проръмжаваше в полудрямка, колкото да засвидетелства моралната си поддръжка.

    След още половин час ръмжене така се увълчих, че от тъгата ми не остана и помен. Оказа се, че ме бе научила на вълче ръмжене, а те, вълците не тъжат!

       Хубаво е човек да има жълта котка за…

       Но къде и от кого го бе научила тя, си остана жълта загадка.

 

Стефан Стефанов

18.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

За сдобряването

 

 

Скараха се жестоко.

Тя веднага му обърна един сърдит, ама много сърдит гръб.

И като се започна едно сдобряване.!.!.!

 

Стефан Стефанов

17.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Тайнството сълза

 

Сълзите – най-искрената ни вода

Сълзите – най-чистата ни свобода

Сълзите – най-радостният ни екстаз

Сълзите – най-скритият ни ипостас

 

Стефан Стефанов

17.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Автопортрет

Небесни лисици

Бисерни дни

Планински потоци

Смях на жени

Безбрежия звездни

Билков запас

Керван от камили

Любовен екстаз

Сняг на провала

Спирален просвет

До сълзи изписан

Съдбовен портрет

 

Стефан Стефанов

17.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

След това разбира се

 

След разговорите по телефона с нея, на него: му писваха ушичките, проскърцваха зъбките и му се разтреперваха ръчичките.

Дали не бе свързано с непоносимостта му към някакви вълни или жени, или пари, или глупости, или…?

Дали?

 

Стефан Стефанов

16.02.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito