Сенокос

 

Слънцето пече на изпепеляваща поразия, липата ухае до дъното на дробовете, пчелите бръмчат в някакъв техен спирален лад, тревата се поклаща в синхрон с поривите на вятъра, придържайки се към музикалните танцувални форми на Пиацола – време за коситба.

Изкарвам италианският си трактор от бокса, впрягам постоянно усмихнатата си до зъби палцова косачка и започвам. Времеви разкош, всичко върви по-добре и от семеен филм с рендосан сценарий – докато не стигам до последните стотина квадратни метра, уж, поизсъхнала трева. И се започна: тракторът, който иначе бодро бръмчеше, биде възпрян, косачката заклини и настана объркваща за мен тишина. Нищо, случва се, може би пилотска грешка? Чистя тревата, рестартирам и пак след метър всички възможни системи излизат от строя. Отново чистене, преглеждане, проверяване, палене и тръгване. Ефект никакъв. Не се премествам ни на йота. И така няколко пъти, след като се освестя от непланираните припадъци.

Слънцето усили лъчението си, явно решило и то активно да поучаства в ливадната забава. През това време италианецът дава всичко от себе си, но все пак не е Ламборгини и кончетата му са вече на изхода. Косачката е раззинала паст, от която стърчат няколко реда триъгълни зъби, като на акула, и се опитва да захапе и разкъса всичко, което и попадне на пътя, но…Водните ми ресурси видимо се изпаряват и приближават до екзистенцминимума за последния половин час зверско напрягане. С последни сили се просвам в тревата и питам:

-Е, добре де, какво!?

Тревата приятелски ме шибна през лицето.

-Не виждаш ли тези малките, червените?

-Виждам, диви ягоди.

-Точно така, докато не ги обереш и изядеш всичките, няма напред.

Нямам и капка сила да споря. Чинно започвам да лазя из тревата и да поглъщам с все по осъзната наслада божествените природни дарове. Не усетих кога съм опасал магичният участък.

-Ами сега?

-Давай! – усмихна се тревата.

Само за пет минути окосих това, което преди ме доведе няколко пъти до умопомрачение.

След последният откос, спрях трактора и се поклоних, уж оправях нещо по едно от жилата.

Какъв прекрасен сенокос! Каква върховна, дива, ягодова наслада!

 

Стефан Стефанов

30.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Гора

 

Гората ме обгражда постепенно.

Превзема ме – въобще не е въпрос:

Да ме притисне с войните си снажни,

Застанали около мен на пост

И да погълне къщата ми странна

Във джунглата на свойта древна мощ.

Предавам се, не искам да воювам,

Прегръдка искам от зелен разкош

И радостен до сълзи за заспивам

Във пазвата на товойта свята нощ!

 

Стефан Стефанов

23.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Избраните

 

 

Горят свещите

Пламтят очите

Радват се нищите

Пеят душите

Хвалят устните

Молят се верните

Звънят камбаните

Идват избраните

 

Стефан Стефанов

22.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Всепобеждаващата

 

Война, наречена Любов

В света се разиграва,

Шества с безпределна мощ

И в твоята държава.

 

Не жали свои – врагове

За никого пощада,

На падналите в тази бран

Сама им е награда!

 

Включи се в битката и ти,

Не чакай до премала,

Бъди войник на любовта –

Каква върховна хвала!

 

Стефан Стефанов

21.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Криеница

Той за пръв път виждаше човек, който да се страхува толкова много от любовта.

Както физическото тяло се нуждае от: въздух, вода и храна за да живее и да бъде щастливо, така и душата се нуждае от любов за да живее и да бъде щастлива, защото тя, любовта е нейната истинска същност.

Но, когато той ѝ поднесе на тепсия безусловната си любов, тя умря от страх, избяга и се скри в миша дупка. Това разбира се бе доста забавно, но и по човешки малко тъжно, защото никой до сега не е печелил битка с любовта, още по-малко войната с нея, а за криене въобще да не говорим. Рано или късно, всеки бива намерен от любовта и безпощадно разкъсан от нея.

Тя обаче продължи да бяга и да се крие, може би защото имаше дълги–предълги крака и не знаеше какво друго да прави с тях?

Може би!

 

Стефан Стефанов

19.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Относно приучването

 

Той си я хареса и веднага започна да я приучва към себе си.

Вадеше от бездънната торба с фокуси все нови и нови илюзии, и когато реши, че вече напълно я е приучил към себе си… Тя се усети и веднага пусна в ход противоположна програма, с която се опита да го отучи от себе си. В началото програмата вървеше седмица за седмица, после през две, през месец и когато стигна до три месеца той, бе окончателно отучен от нея.

Това ѝ хареса, тя беше щастлива – той също!

 

Стефан Стефанов

17.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Промяната

Бягай далеч от промяната братко!

Бягай далеч не заспивай, не стой!

Ах, как е изписала веждите сладко…

Тръгнеш ли с нея – няма покой!

 

Стефан Стефанов

15.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito