Немислимо

 

На Влади

 

Безличен!

Безподобен!

И Незнаен!

Единствено

възможен

при това.

Това е Той,

без никаква

възхвала.

А най-прекрасно,

всъщност -

Аз!

Откриването

 

Откриването на тазгодишното издание на “Сцена на вековете“, поради атмосферни причини, бе в Музикално-драматичния театър “Константин Кисимов“, който е току на главната улица. Това събитие може да се запомни с няколко прелюбопитни или не, момента.

Но да започнем по реда на представянето.

Половин час пред да се вдигне завесата, на парадното стълбище пред Театъра се бяха вече настанил няколко достолепни дами във вечерни тоалети до пети, в едната ръка с папираса, а в другата с чаша запотено пенливо вино. Демонстрацията на превъзходство над нищо неподозиращите за съществуването на операта като изкуство “исторически столичани“ от Поликраище и околностите, бе направо поразителна.

Но какво се случи след като всичките тези дами заеха местата си на привилегированите първи два реда на балкона? Е това беше изненада дори за мен. След като осветлението угасна и диригентът даде начало, всичките те, като по команда станаха и напуснаха оперния театър.

Ако това бе пиар кампания, на феста, на театъра, на самата бургаска оперна трупа, или дори на самите дами, то това бе брилянтно, и в същото време доста жалко представление.

Но не, не те бяха гвоздеят на откриването.

Преди да започне оперното представление, думата бе дадена и на директора на Бургаската опера, които бе явно много раздразнен от липсата на хора както в галерията, така и на балкона и си позволи да нарече всички други великотърновци идиоти, по един достатъчно извъртян начин.

До тук добре. Но се оказа, че в неговия спектакъл звездата не бе нита Ренато, нито Ричард, а единствената пианистка в състава, която когато нямаше ноти, а това бе в повече от 90 процента от времето на спектакъла, слушаше с безжични слушалки музика и то съвсем не от тази опера и постоянно чатеше по телефона с кого ли не. Не, че барабанистите не правеха същото. Не че духачите от медната постоянно не си разправяха смешки. Не че един не се държеше през цялото време за главата, като ли се чудеше, къде ли, и защо ли е попаднал там. Не, че диригента не дирижираше седнал. Но звездата на бала бе клавирното момиче, за което откриването на оперен фестивал, не е събитие струващо си нейното внимание, а свиренето в оркестър – въобще.

До тук също някак си се ядва. Но това, че театърът е отдал под наем помещение превърнато в бар, в които блъска зверска раб музика и то по време на спектаклите на същия този театър, и супер басът ви съпровожда чак да вашето кресло на балкона. Това вече, драги ми културтрегери е изобличително доказателство за вашата абсолютна несъстоятелност.

Честито на победителите в играта на безкултурие.

09.07.2023

Теснолинейна любов

 

Изкачва се бавно малкото влакче по железния път.

Всъщност бърза, колкото може, за да ме приближи до моята любима.

Моята любима Хава, има най-широките шалвари и най-широката усмивка.

Сили се малкото влакче да стигне до нея, но няма да може.

Защото тя живее в най-непрестъпния кашлак.

Защото нейното сърце е най-непристъпно.

Извива се и скрипти по завоите малкото влакче.

Но най-голяма извивка има дъгата, изгряла над моята любима Хава.

А нейната снага има най-красивите извивки.

До червено се е нажежило малкото влакче на любовта.

Но нейната любов е още по гореща.

А аз отдавна искам да изгоря във нея.

 

Стефан Стефанов

09.07.2023 Чавей

Ириси

 

Слънцето залезе в очите ти.

Скри се дълбоко във тях.

Но ярки звезди в черните ириси,

ме пронизаха сякаш съм мрак!

 

Стефан Стефанов

02.07.2023 Чавей

Белите гълъби

 

 

Ръцете ми – белите гълъби,

към тебе любовно летят.

И няма умора, ни спиране,

със полет към теб съм богат.

Където да идат мечтите ти

помни тези бели ръце,

които от тебе готови са

да сторят безкрайно небе!

Неизказана нежност

 

Неизказана нежност от ръцете струи.

Те прегръщат и галят, те затварят очи.

И дори да е всичко, разпиляно на прах,

неизказана нежност, сипят дланите пак.

И притихва покоя – Любовта се яви.

Неизказана нежност на душата дари!

 

Стефан Стефанов

Чавей 30.06.2023

Risonanza

Basta una lacrima d'amore

per lavare via tutta la tristezza dell'anima.

Basta un brivido d'amore

per dare vita all'intero universo.

È proprio per questo che ti amo fino alle lacrime.

Resta con te a vibrare in risonanza.

Stefan Stefanov

23/06/2023 Chiave

Резонанс

 

Една любовна сълза е достатъчна

за да измие цялата тъга на душата.

Един любовен трепет е достатъчен

да вдъхне живот на цялата вселена.

Точно заради това те обичам до сълзи.

Остава с теб да затрептим в резонанс.

 

Стефан Стефанов

23.06.2023 Чавей