Под черния купол
няма звезди,
те тихо се сипят
от твойте очи.
Нощта е върховна
дишаща страст,
какво я прихвана,
че бута се в нас?
Добре, че са теези
свръх-нежни ръце,
това полудяло
за обич сърце,
че те ме спасяват
в безкрайния мрак,
и тихо напяват:
и още, и пак!
Стефан Стефанов
10.07.22025 Чавей - Палацото
Отнякъде се сипна песен,
провлачена тъга изгря,
притихна утрото, далече,
отекна призив на мома.
Горещо, безпощадно лято,
стовари жежка мараня.
Не иска сянката да тръгне –
пази дишаща душа.
Тук всичко живо прималява
и се стреми към благодат,
която щедро напоява
жаждата на този свят.
А песента затихна вече,
сега шуми върховен клас.
Смирява всички хлеборода,
жътва е – съдбовен час!
Стефан Стефанов
08.07.2025 Габрово
Мисленето е вредно занимание, с което невежите успешно се самозаблуждават.
Стефан Стефанов
06.07.2025 Чавей
Тя си тръгна отново
без да каже: прости.
Без парчета от сълзи
във зелени очи.
Аз не мога да дишам
и умирам сега...
Тя е смях, тя е радост,
а без нея - тъга.
Все така преживявам
пак, до следния път,
в който сладколюбовен
ще е с мене светът.
Стефан Стефанов
06.07.2025 Чавей
А Лила - приказна игра...
И само Карма, мълчаливо,
мами ме: Ела! Ела!...
Стефан Стефанов
30.06.2025 Чавей - Синьото око
Лятна буря: гръм, вода,
облаци безчет - тълпа.
Дъжделивата война
се превръща в пелена.
Причернялото небе
ни пречиства без да спре.
Лятна буря – благодат…
Свят на радости богат!
Стефан Стефанов
28.06.2025 Габрово
Огромният кошер, наречен липа,
жужи, чак отлита, с щастливи крила.
Лепкава течност се лее навред,
пчелите не смогват на тежкия мед.
Сладост прониква, през мене тече,
радвай се нея, старо момче.
Стефан Стефанов
22.06.2025 Чавей
