Атос
На връх Атос, пенливото сияние,
ме кани да потегля с кръст на път.
И походът на подвиг и мълчание,
да свърши с преминаване отвъд!
С търпение напълних си торбичката,
смирение налях в прозрачен съд,
и даже смелостта облякох всичката,
и с упование поех на път.
Нагоре, все нагоре ме издигаше,
стремеж – наречен вяра и любов.
Надеждата сърцето ми подпираше,
и винаги за крачка бях готов.
През бурите наречени вълнение,
през дъжд и сняг от мисли и мечти,
пътека следвах - сладко дръзновение -
въздигането почна да личи.
Когато блесна Атос с ореола си,
от слънце и духовна светлина -
бях там, съвсем зашеметен, но спомням си,
нагоре продължих, към святостта!
Стефан Стефанов
23.04.2011 GBBG
ЕДИН ЖИВОТ ЗАПОЧВА -ОЩЕ ДВЕ, ТОКУ ЩО ОТВОРЕНИ ОЧИ СА ВПЕРИЛИ ПОГЛЕД КЪМ ВЪРХЪТ-ПОХОДЪТ НА ЖИВОТА НИ -ЗАПОЧВАНЕ НА НОСЕНЕТО НА КРЪСТЪТ НИ -КАКЪВТО И ДА Е ТОЙ.
ОтговорИзтриванеНАШИЯТ ВРЪХ Е ПРЕД НАС ,ЗА СЕГА ДАЛЕЧЕН -НАШИЯТ ЖИВОТ -ПЕНЛИВО СИЯНИЕ-КОЛКОТО И ДА Е СИВ -НИЕ ВСЕ СЕ СТРЕМИМ ДА ГО НАПРАВИМ ПО -ДОБЪР -ЕДНО СИЯНИЕ
И ТРЪГВАМЕ НА ПОХОД -НАШИЯТ ПОХОД НАШИЯТ ЛИЧЕН ПЪТ
И СЛЕД КАТО СМЕ ПОВЪРВЕЛИ -ПОЖИВЕЛИ -СМЕ СЕ НАУЧИЛИ НА ТЪРПЕНИЕ И СМИРЕНИЕ -КАЧЕСТВА КОИТО ИМАТ БОЖИИТЕ ЧАДА-ХОРАТА..
КАЧЕСТВА КОИТО БОГ ЦЕНИ. И КАТО ИМАМЕ НЕГОВАТА ПОДКРЕПА-СИЛА СЕ ВЛИВА В НАШИТЕ МЕЧТИ.
ВЪРВЕЛИ И УСТРЕМЕНИ КЪМ ВЪРХЪТ -СЕ УЧИМ ДА ВЯРВАМЕ В ЛЮБОВТА-КАТО ЖИВОТ -ЛЮБОВ В ЗЕЛЕНОТО ЛИСТО,ЛЮБОВТА В ЕСЕННОТО ЛИСТО,В ПОЛЕТА НА ПТИЦА,В УТРИННАТА РОСА,В ЗАПОТЕНИЯТ ПРОЗОРЕЦ -ЗАЩОТО ЗАД НЕГО ИМА ЖИВОТ
ТАЗИ ЛЮБОВ НИ ИЗСТРЕЛВА НА ВИСОКО-ТЯ ДАВА ЖИВОТ НА НАШИТЕ НАДЕЖДИ-
И ЕТО ГИ БУРИТЕ В НАШИТЕ ДУШИ-ОТ ДЪЛГИЯТ ПЪТ СМЕ СЕ НАУЧИЛИ ЧЕ ИМА ДЪЖД И СНЯГ ,БОЛКА И МЕЧТИ.ЧУВСТВА КОИТО БЕ ИЗПИТАЛ И ИСУС
НО КОЛКОТО И ДА ИСКАМЕ ПО НЯКОГА ДА СПРЕ ТОЗИ ПОХОД,КОЛКОТО И ДА ИСКАМЕ СЕГА ДА Е КРАЯТ НА ТАЗИ ПЪТЕКА-ТО СЛАДКОТО ДРЪЗНОВЕНИЕ -НИ ДАВА СИЛИ ДА ПРОДЪЛЖИМ -ЗАЩОТО ТАМ Е ВЪРХЪТ -ВЪЗДИГАНЕТО ПОЧВА ДА ЛИЧИ-СЛАДОСТТА ОТ ПОСТИГНАТОТО-ОТ ИЗЖИВЯНОТО-ТЕ ЗАСЛЕПЯВА . СВЕТЛИНАТА ОТ СЛЪНЦЕТО-ОТ ТАЗИ БЛИЗОСТ-ОСЪЗНАВАНЕТО ЧЕ СИ МИНАЛ ПО ПЪТЕКАТА КОЯТО НЕ Е БИЛА ОТЪПКАНА ,А САМ СЪС ВЯРА ОТ МАННАТА НЕБЕСНА СИ СЕ ОБОГАТИЛ ДУХОВНО -СИ СТИГНАЛ ДО ПРИСТАНА-ВЪРХЪТ НА ТВОЯТ ПОХОД . А ЗА ДА СТИГНЕШ СЛЪНЦЕТО СИ ИЗВЪРВЯЛ ДЪЛЪГ ПЪТ, НОСЕЙКИ КРЪСТА СИ. И ОТ СЛАДОСТТА НА ЛИЧЕН УСПЕХ -ЗАЩОТО НЯМА КНИГА ЗА ЛИЧЕН ДОСТИГ НА ВЪРХЪТ ,ТАЗИ СВЕТЛИНА ТЕ ЗАРЕЖДА
ЗА НОВИ ВЪРХОВЕ -ЗА НОВ ПОХОД.
НО ПЪТЯ Е САМО ЕДИН -УВИ.
ЗАШЕМЕТЕН ОТ ТОВА ,ЧЕ СЕГА ЗНАЕШ КАК ДА ИЗВЪРВИШ СВОЯ ПОХОД -МОЖЕШ ДА СЛОЖИШ ЗНАЧИ ЗА ИДВАЩИТЕ СЛЕД ТЕБ . НО ЩОМ СИ СТИГНАЛ ДО ВЪРХЪТ НЯМА НА КЪДЕ ДА ПРОДЪЛЖИШ А САМО НАГОРЕ КЪМ НЕОБЯТНОТО ,КЪМ ВЕЧНОТО . ЕХ ЖИВОТ
Браво Меглена!
ОтговорИзтриване