03 септември, 2013

Сянка



Изрязана с костура от чаршия
На сянката най-черната снага,
Протегна се изви прекрасна шия
Преструвайки се силом на дъга.

Там  гълъби, взривени на площада,
Избухнаха със хиляди крила,
Но тази бомба, безконтролно млада,
Превърна се в безбройни хвърчила.

А старците във двете кафенета
Допиваха горчилката живот.
Отдавна спрели личната вендета,
Поддържаха разклатения свод.

По долу малко, сладоледът ляга
Във чудото на детските хвалби.
Гълчавата по всички ъгли бяга -
Звънтящи думи, смях и веселби...

Чак най-накрая, най-прекрасни идват
По тъмното блестящите очи.
С преизобилна щедрост те разпръскват
Живот, наслада и безброй лъчи.

На лунна светлина тя пак е тука,
Но пуст е вече призрачният свят.
Играе си със покрива, с капчука...
Но няма вече нито капка цвят.

Единствено на влюбените пада
Притиснати на пейката в нощта.
Но те се сливат във една монада.
На кой му трябва сянка в любовта?

Стефан Стефанов

03.09.2013 GBBG

Няма коментари:

Публикуване на коментар