Сю

Чергата над всички ни е синя.

Гръдта на майката струи живот.

Прелитат врани – грачещо хвърчило.

Часовникът подхвана заден ход.

На котката пък всичко и приляга.

Плешив до бяло грее Мон Венту.

Полата свършва, после е наслада.

Пропушил билки хили се светът.

Стефан Стефанов

14.07.2016 ГББГ