Стърнището запали си лицето –
Поръси с пепел хиляди очи.
Дюнята потегли към морето
Да разхлади изваяни гърди.
Писмо разгръща бавно хоризонта,
А знаците безкрайни дълбини.
Каквото и да прави висинето,
Кръстеният Ангел не лети.
Стефан Стефанов
17.07.2016 ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар